Спасението в тайнствата се корени във въплъщението в човек, в жертвената смърт и във възкресението на Исус Христос, както и в изпращането и действието на Святия Дух.
Вярата е предпоставка за това тайнството да разгърне спасителното си действие.
Тайнството се основава на четири взаимосвързани величини:
В Светото Писание се казва: „Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези три са съгласни“ (1. Йоан 5, 8). Според този ред Новоапостолската църква познава трите проведени от Исус тайнства.
Тайнството на Светото Кръщение с вода е първият и основен акт на милост на Триединния Бог към вярващия в Исус Христос. Чрез кръщаването, сторенето от Исус Христос за хората по време на жертвената Му смърт, става достояние за кръстения.
Първородният грях бива отмит, кръстеният за пръв път е близо до Бог - той става християнин. Така той влиза в църквата, в общение с тези, които вярват в Исус Христос и Го признават за свой Господ. Кръстеният обещава да избягва греха и да води живота си, следвайки Христос.
Водното кръщение е първа стъпка към възобновяването на човека в Святия Дух. Чрез него Бог открива на кръстения пътя към спасението в Христос, а след това и към пълно изкупление. Светото Кръщение с вода и Светото Запечатване заедно образуват раждането отново от вода и дух.
Децата също могат да получат тайнството на Светото Кръщение. В този случай родителите признават вярата си в Исус Христос и обещават да възпитават кръстения спрямо Евангелието.
Понеже Светото Кръщение с вода не е поверено на една конкретна църква, проведените в други църкви ритуали, когато са извършени в името на Триединния Бог и с вода, се признават като валидни.
Тайнството на Светото Запечатване служи за предаване дара на Святия Дух върху вярващия – Божият дух намира място в човека за постоянно, Бог дарява дял от съществото Си.
По време на запечатването бива завършено, започнатото от Бог по време на Кръщението с вода, раждане отново от вода и дух. Вярващият става Божие чадо и наследник на бъдещата прекрасност; той бива призован да стане част от годеницата на Господа и да бъде първи плод в идващото царство на Христос.
Основаващите се в Кръщението с вода първи близки отношения на човека с Бог получават нов облик чрез Светото Запечатване.
Според свидетелството в Писанието, Светото Запечатване е свързано с апостолския сан и се дарява чрез полагане на ръка и молитва от страна на апостол, както на деца, така и на възрастни.
Всеки човек може да получи тайнствата, независимо от възраст, произход и пол.
Светото Причастие е празник на радостта и благодарността. То е Свето Причастие за възпоменание, защото при него се мисли първо за смъртта на Исус Христос като единствено и валидно за всички времена събитие.
То е и Свето Причастие за признание – признание на смъртта, възкресението и идването отново на Исус Христос.
Светото Причастие е и Свето Причастие за трикратно общение – Исус Христос заедно с апостолите, с вярващите и с енорията по време на богослужението.
Светото Причастие дарява вечен живот на душата и й дава сигурност, че ще остане в общение със Спасителя Исус Христос (Йоан 6, 51-58). „Плътта и кръвта“ на Исус в днешно време биват дарявани като хляб и вино, под формата на хостия (причастие).
Хлябът и виното не се променят в съдържанието си от освещаването и изговарянето на думите за освещаване. Вместо това, съдържанието на тялото и кръвта на Исус се добавят (консубстанция).
В Светото Причастие хлябът и виното отговарят на човешката природа, а тялото и кръвта на Божествената природа на Христос.
Хлябът и виното не са метафори или символи за тялото и кръвта на Христос; тялото и кръвта по-скоро са действително присъстващи (реално присъствие).
Жертвата на Исус Христос също присъства в Светото Причастие.
Чрез тяхното вкусване във вярата, човек приема същността на Христос в себе си и получава нови сили, за да може да преодолее всичко, което би могло да е в пречка за вечното спасение на душата (ср. Откровение 12, 11).