01. Божиите откровения
Произходът на вярата е в самия Бог. Той се разкрива на хората (самооткровение).
Самият Бог даде на хората познанието, че Той съществува. Бог не се крие, а се оставя хората да Го разпознаят, така че те да могат да говорят за Бог и да вярват в Бог.
„Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение” (Римляни 1, 19.20).
Бог се разкрива по различни начини, в природата и в хода на човешката история.
В природата Бог се разкрива като Творец: чрез съществуването на вселената, на хората, животните и растенията.
„Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята” (Псалм 104, 13.14).
Бог се открива в хода на човешката история. Така например Той изведе народа на Израел от пленничеството в Египет и му даде десетте заповеди. Най-значимото Божие откровение в човешката историята бе, че Бог стана човек в Исус Христос и действа на земята. Той живя преди 2 000 години. В Исус Христос Бог се разкри като Избавител.
„Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си“ (Галатяни 4, 4).
Бог е духовно същество. Той се разкрива като Бог -
- Отец, Създател и Съхранител на сътворението (Битие 1; Битие 8, 21.22),
- Син, Избавител и Носещ спасение (1. Йоан 5, 20),
- Свят Дух, Утешител, който упътва към всяка истина (Йоан 16,13).
Божи откровения са записани в Светото Писание.
Под „Божи откровения” разбираме няколко неща:
- Бог се оставя да бъде разпознат. Той открива Своята същност (Божие „самооткровение”).
- Бог споделя Своята воля с хората.
- Бог среща човека в Своята любов, преди всичко в Своето слово и в тайнствата.
Да, Бог дава откровения за бъдещето: Той даде обет, че Исус Христос ще дойде отново (срв. Йоан 14, 3). За тези, които ще бъдат преобразени и грабнати в облаците (срв. 1. Солунци 4, 13-18) Бог ще се разкрие по прекрасен начин – тогава те ще Го видят такъв, Какъвто е (срв. 1. Йоан 3, 1.2).
„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е” (1. Йоан 3, 1.2).
Да, чрез действието на Святия Дух в апостолския сан се даряват познания и разбирания относно Божите действия за спасението на хората. Те са посочени в Библията, и продължават да бъдат разкривани чрез Святия Дух.
Необходимо е човек да вярва в Бог и Неговите откровения. Само чрез вярата човек може да схване Божиите откровения. Ако вярва, божественото ще стане ценно за него и определящо за живота му.
Например за някого, който не вярва в Бог като Творец, вселената не е Божие дело, в което Творецът се разкрива, а резултат от случайни процеси в природата.
Вярата е абсолютно необходима, за да се приближим до Бог. При това вярата не е нещо, което човек постига от самосебе си. Вярата идва от Божията милост, тя е дар. Човек трябва да изпитва нужда от такъв подарък и да е готов да го приеме. Вярата води към това човек да разпознае Бог, да се довери на Бог и да устрои живота си според Божията воля.
„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат” (Евреи 11, 1).
„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евреи 11, 6).
Вярата се дарява и подсилва чрез Святия Дух. Това става чрез проповядване на Евангелието, на основа на Светото Писание.
„И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римляни 10, 17).
Светото Писание – Библията – е сборник от писания за Божието дело, Неговите обети и заповеди. То се състои от Стария Завет и Новия Завет. Светото Писание дава свидетелство за Божиите откровения, но не е пълен и цялостен списък на всички Божии дела. Бог е направил така, че да остане съхранено онова, което е важно за спасението на хората.
„Библия“ произхожда от латинската дума „biblia” и означава „книги, свитък”.
Автор на Светото Писание е Бог. Хора, подтикнати (вдъхновени) от Святият Дух, са записали онова, което Бог е разкрил. Относно формата и изказа - Библейските книги носят отпечатъка на съответните съставители и техните представи за света, както и на опита им спрямо времето, в което са живели.
„Вдъхновяване“ означава в превод „внушение, вдъхване”. Божие вдъхновение означава Святият Дух да подтикне човек към нещо, да му предаде нещо.
Да, Бог се е погрижил за това текстовете на Библейските книги да останат неподправени през вековете.
Библейските писания са събирани на едно място в продължение на векове. Това е станало не само след човешки разсъждения, а преди всичко благодарение на Божията воля.
Християнският канон на Стария Завет се основава на еврейския канон на юдаизма, чиито писания са възникнали в продължение на около 1 000 години.
Канонът на Новия Завет се състои от Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията и една пророческа книга - Откровението на Йоан. Първоначално в працърквата Посланията на апостол Павел са били разглеждани като особено важни. По-късно били прибавени и Евангелията – най-старото от които е Евангелието на Марк. Писанията на Новия Завет са възникнали в продължение на около 70 години.
За да бъдат съхранени тези първоначални свидетелства на християнската вяра и предадени нататък, те са събрани в едно, което в последствие по време на различни синоди е утвърдено като „канон”.
„Канон се наричат всички писания, които са от голямо значение за учението на една религия. За християнската вяра това са Писанията на Стария и Новия завет.
Понятието „синод” произлиза от гръцката дума „synodis” и означава „среща, събиране”. Под синод се разбира събирането на църковни органи, които са упълномощени да взимат обвързващи, задължителни решения.
Светото Писание е разделено на две части: на Стар Завет, който се отнася до времето преди раждането на Христос и на Нов Завет, който започва с времето на раждането на Христос.
Старият Завет съдържа живописни сведения за сътворението и първите хора, както и текстове за произхода и историята на израелтянския народ. Освен това в Стария Завет са поместени Божи славословия, предупреждения и обети към хората.
В четирите Евангелия и Деянията на апостолите Новият Завет съобщава за Исус Христос, апостолите Му и първите християнски енории. Той съдържа и Послания на апостолите, писани до енории или отделни хора. В Откровението на Йоан, пророческата книга на Новия Завет, се говори за идването отново на Исус Христос и други предстоящи събития.
Старият Завет се състои от 17 исторически, пет поучителни и 17 пророчески книги.
17-те исторически книги са:
- Пет книги на Мойсей (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие)
- Исус Навин
- Съдии
- Рут
- 4 Книги на Царете
- 2 Книги на Летописите
- Ездра
- Неемия
- Естир
Петте поучителни книги са:
- Йов
- Псалми
- Притчи на Соломон
- Еклисиаст
- Песен на Песните
17-те пророчески книги са:
- Исая
- Йеремия
- Плачът на Йеремия
- Йезекиил
- Даниил
- Осия
- Йоил
- Амос
- Авдий
- Йона
- Mихей
- Наум
- Авакум
- Софрония
- Агей
- Захария
- Maлахия
14-те апокрифни книги са:
- Книга на Юдит
- Книга Премъдрост на Соломон
- Книга на Товит
- Книга Премъдрост на Исус, син на Сирах
- Книга на Варух
- 2 Книги на Макавеите
- Части от Естир
- Части от Даниил
- Разказът за Сузана и Даниил
- За Бел от Вавилон
- За дракона от Вавилон
- Молитвата на Захария
- Песента на тримата мъже в пещта
- Молитвата на Манасий
Понятието „апокрифи“ идва от гръцката дума „apokryphos“, която означава „скрит, тъмен”. Апокрифи („скрити писания") са Библейски книги, които не са включени във всички издания на Библията. Те са свързващо звено между Стария и Новия Завет и съдържат верчески изказвания, които са важни за разбирането на Новия Завет.
В Новоапостолската църква Апокрифите се разглеждат по същия начин както другите старозаветни писания.
Новият Завет се състои от 5 исторически, 21 поучителни и една пророческа книга.
Петте исторически книги са:
- Евангелие от Матей
- Евангелие от Марк
- Евангелие от Лука
- Евангелие от Йоан
- Деянията на апостолите
21-та поучителни книги са:
- Послание на Яков
- Двете Послания на Петър
- Трите Послания на Йоан
- Послание на Юда
- Послание на Павел към Римляните
- Двете Послания на Павел към Коринтяните
- Послание на Павел към Галатяните
- Послание на Павел към Ефесяните
- Послание на Павел към Филипяните
- Послание на Павел към Колосяните
- Двете Послания на Павел към Солунците
- Двете Послания на Павел към Тимотей
- Послание на Павел към Тит
- Послание на Павел към Филимон
- Послание на Павел към Евреите
Пророческата Книга е:
- Откровението на Йоан (Апокалипсис)
Учението на Новоапостолската църква се базира на Светото Писание. Стихове от Светото Писание са също така основа за проповедта по време на богослуженията.
Правилното разбиране на Светото Писание се разкрива в цялата си дълбочина само чрез действието на Святия Дух. Поръчението към апостолите на Исус е те да тълкуват Светото Писание за учение и верческа практика.
„Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни” (1. Koринтяни 4, 1).
В центъра на Светото Писание стои Исус Христос. Това се изразява с думите: „Исус е центърът на Писанието.” Поради това и Старият Завет трябва да се тълкува, изхождайки от Него. В Стария Завет се предсказва и подготвя идването на Месията. Новият Завет съобщава за действието на Исус в настоящето и в бъдеще.
Светото Писание има особено значение в живота на вярващия: то носи утеха и укрепва, дава указание и предупреждение и поощрява познанието и вярата.
Подсилващите вярата занимания с Библията се основават на богобоязън и усилена молитва за правилното разбиране на Светото Писание.
Християните вярват в единния Бог – Отец, Син и Свят Дух. Вярата в триединния Бог е станала достъпна на хората чрез Исус Христос.
Синът, Исус Христос, говори за Своя небесен Отец, в Когото хората трябва да вярват. Многократно Бог-Отец засвидетелства, че Исус Христос е Неговият син (Лука 3, 22; 9, 35).
Накрая Исус Христос пророкува, че Святият Дух ще дойде като утешител и помощник.
„И ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28, 19).
„А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм казал” (Йоан 14, 26).