енория-
и областно търсене

 

Катехизъм във въпроси и отговори

02. Вероизповеданието

Изповеданието на вярата – това е обобщение на съществените съдържания в едно верческо учение. В Изповеданието на вярата се намира онова, което членовете на една верческа общност изповядват.

Чрез Изповеданието на вярата си една верческа общност се различава от другите такива.

Да, още в Стария Завет присъстват текстове, които изразяват общо верческо убеждение. В един такъв постулат на вярата се казва: „... Йехова, нашият Бог, е един Господ” (Второзаконие 6, 4). С повика „Слушай, Израелю”, израелтяните изповядвали заедно своето верческо убеждение. С това те засвидетелствали своята вяра в единия Бог във време, в което народите около тях се прекланяли пред много различни богове.

В Новия Завет има текстове, които формулират вярата, че Бог дарява спасение чрез Исус Христос.

Примери за новозаветни постулати на вярата са:

  • „Исус е Господ” (Римляни 10, 9);
  • „Maрaната“ = „Господ наш иде!“ (1. Koринтяни 16, 22)
  • „Господ наистина възкръснал” (Лука 24, 34)

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява” (Римляни 10, 9-10).


Първите християнски Изповедания на вярата се наричат „староцърковни изповедания“. Те възникнали между второто и четвъртото столетие след Христа. През това време били формулирани учението за триединния Бог и учението за същността, за природата на Исус Христос.

Това било необходимо, защото имало спорове около верческите съдържания. Например съществувало мнението, че Исус Христос не е умрял наистина на кръста и че не е възкръснал наистина. Чрез Изповеданията на вярата вярващите се разграничили от тези ереси.

Решаващо за това дали едно съждение за Божията същност и действие да бъде прието в Изповеданието на вярата, било съответствието му с учението на Христос и Неговите апостоли.


Двете най-важни староцърковни Изповедания на вярата са Апостолският символ („Апостоликум”) и символът от Никея-Константинопол (Цариград).

Основите на Апостоликума били съставени през втори век, а през четвъртото столетие били леко допълнени. Символът от Никея-Константинопол е резултат от вселенския събор в Никея (през 325 г. сл. Хр.) и в Константинопол (през 381 г. сл. Хр.). В този символ преди всичко бива заложен постулатът за Божието триединство.

Вселенският събор е среща на висши духовни отци, които се събират, за да обсъждат важни за вярата въпроси.

„Аз вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Твореца на небето и земята, и в Исус Христос, Неговият единороден Син, нашия Господ, който е заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, пострадал при Пилат Понтийски, разпънат на кръст, умрял и погребан, слязъл в царството на смъртта и в третия ден е възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небесата; Той седи отдясно на Бога, Всемогъщия Отец; оттам Той ще дойде отново да съди живите и мъртвите. Аз вярвам в Святия Дух, в святата, обща [католическа] църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на мъртвите и във вечния живот. Амин.“

„Ние вярваме в единия Бог, Всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. И в единия Господ Исус Христос, единородният Божи Син, роден от Отца преди всички векове: Бог истинен от Бог истинен, Светлина от Светлината, роден, несътворен, единосъщен с Отца; и чрез Когото всичко е станало. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Святия Дух и от Дева Мария, и стана човек. За нас Той бе разпънат от Пилат Понтийски, страда и бе погребан, в третия ден възкръсна според Писанията и възлезе на небесата. Той седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край. Ние вярваме в Святия Дух, Който е Господ, Животворящият, Който изхожда от Отца и Сина и Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците; и в една свята, вселенска [католическа] и апостолска Църква. Ние изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете. Ние очакваме възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.“

Понятието „католически“ идва от гръцката дума „katholikós“, която означава „всеобхватен“‚ „всеобщ“. В двете староцърковни изповедания под „католически“ се разбира не църквата като институция, а Христовата църква в нейната всеобхватност.

Учението на Новоапостолската църква се основава на Светото Писание. Староцърковните изповедания обхващат съществени постулати, които се потвърждават в Светото Писание.

Новоапостолската църква изповядва формулираната в двете староцърковни изповедания (символи) вяра в триединния Бог, в Исус Христос като истинен Бог и истинен човек, в раждането на Исус от Дева Мария, в изпращането на Святия Дух, в църквата, тайнствата, очакваното идване отново на Христос и във възкресението на мъртвите.

Въпреки разликите между отделните вероизповедания, староцърковните символи представляват елемент, който свързва християните.

„Вероизповедание” означава „изповядване на вяра, принадлежност към църква”. Така биват наричани и различните християнски верчески общности.

„Аз вярвам в Бога Отца, Всемогъщия, Твореца на небето и на земята.

Аз вярвам в Исус Христос, Божия единороден Син, нашия Господ, който е заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, пострадал при Пилат Понтийски, разпънат на кръст, починал, погребан, слязъл в царството на смъртта, в третия ден възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небето; Той седи отдясно на Бог, всемогъщият Отец, от там Той ще дойде отново.

Аз вярвам в Святия Дух, в едната, святата, всеобща и апостолска Църква, в общението на светиите, опрощаването на греховете, възкресението на мъртвите и във вечния живот.

Аз вярвам, че Господ Исус управлява Своята църква и затова е изпратил и все още изпраща Своите апостоли до идването Му отново, с поръчението да поучават, да опрощават грехове в Негово име и да кръщават с вода и Свят Дух.

Аз вярвам, че избраните от Бог за сан могат да бъдат поставени в него само от апостоли и че към службата в апостолския сан спадат пълномощието, благославянето и осветяването.

Аз вярвам, че Светото Кръщение с вода е първата крачка към обновяването на човека в Святия Дух и че по този начин кръщаваният бива приет в общността на тези, които вярват в Исус Христос и Го признават за свой Господ.

Аз вярвам, че Светото Причастие е въведено лично от Господ като спомен за веднъж направената, вечно валидна жертва, за горчивите страдания и смъртта на Христос. Достойното приемане на Светото Причастие е гарант за общението ни с Исус Христос, нашият Господ. То се празнува с безквасен хляб и вино; те трябва да бъдат осветени и дарени от упълномощен от апостола сановник.

Аз вярвам, че кръстените с вода трябва да получат дара на Святия Дух от апостол, за да придобият Божията синовност и предпоставката за първородство.

Аз вярвам, че Господ Исус със сигурност ще дойде отново, така както се възнесе на небето и ще вземе при себе си първородните сред мъртвите и живите, които се надяваха на Неговото идване и бяха подготвени; че след сватбата на небето Той ще се върне с тях отново на земята, ще изгради Своето царство на мир и те като Царско свещеничество ще управляват с Него. След края на царството на мир Той ще проведе Последния страшен съд. След това Бог ще създаде едно ново небе и една нова земя и ще обитава със Своя народ.

Аз вярвам, че съм длъжен да се подчинявам на светската власт, доколкото това не противоречи на Божиите закони.“

Новоапостолското изповедание е резултат от тълкуването на Светото Писание и на староцърковните изповедания чрез апостолите.

Езиково и по съдържание в днешната си форма то е възникнало в съответствие с развитието на верческото учение и задълбочаване на познанието.

При съставянето му е било ясно: Божията любов, милост и всемогъщество не могат да бъдат описани изчерпателно. Те са винаги по-големи от това, което хората могат да изкажат за тях. С това изповеданието не поставя граница, лишаваща другите християни от участие в спасението.

Спасение: виж въпроси 243. и сл.

Новоапостолското изповедание изразява верческото учение на Новоапостолската църква в десет символа. То има също така задачата да оформя верческото поведението на новоапостолските християни.

Освен това изповеданието служи за това да запознава други хора със съществени съдържания на новоапостолската вяра.

Първите три верчески символа в голяма степен съответстват на Апостоликума; те се отнасят до триединния Бог. Следващите символи, 4 и 5, описват дейността на апостолите, като символ 5 описва и дейността на останалите сановници. Символи 6, 7 и 8 разясняват трите тайнства. Символ 9 се отнася до нашата надежда за бъдещето (есхатология). Темата на символ 10 е отношението към държавните власти.

Понятието „есхатология“ означава „учение за последните неща”. То може да се отнесе както към бъдещето на отделния човек („индивидуална есхатология”), така и към завършването на историята на спасението („универсална есхатология“).

Първият верчески символ касае сътвореното от Бога, Отец.

Бог, Отец: виж въпроси 37., 67. и сл.

Вторият верчески символ говори за Исус Христос, основата и съдържанието на християнската вяра.

Исус Христос: виж въпроси 37., 93. и сл.

Третият верчески символ изповядва както вярата в Святия Дух, третото проявление на божествеността, така и вярата в църквата и в последващо спасение.

Свят Дух: виж въпроси 37., 197. и сл.

Четвъртият верчески символ говори за това, че Исус Христос управлява Своята църква и че това намира израз в изпращането на апостолите.

Апостол: виж въпроси 37., 421., 453. и сл.

В петия верчески символ става въпрос за духовния сан.

Сан: виж въпрос 37., 411. и сл.

Шестият верчески символ се отнася до Светото Водно Кръщение.

Водно Кръщение: въпроси 37., 481. и сл.

В седмия верчески символ става въпрос за Светото Причастие.

Свето Причастие: виж въпроси 37., 494. и сл.

Тема на осмия верчески символ е Светото Запечатване.

Свето Запечатване: виж въпроси 37., 515. и сл.

Деветият верчески символ говори за идването отново на Христос и последващите събития.

Учение за бъдещите неща, идване отново на Христос: виж въпроси 37., 549. и сл.

Съдържанието на десетия верчески символ е отношението между християнин и държава.

Новоапостолска църква като част от обществото: виж въпроси 37., 745. и сл.