06. Църквата на Исус Христос
Понятието „Църква” във всеобщата езикова употреба има три различни значения. От една страна се има предвид християнски Божи дом (напр. селската църква), в която се събират вярващите за богослужение. В друго значение с „църква” се обозначава енорията в едно място. Освен това под „църква” се разбира и християнска общност (деноминация), напр. Новоапостолската църква или Католическата църква.
„Деноминация” от латинското „denominatio“ („обозначение”, „назоваване”), е понятие за една религиозна общност, в което не се влага оценка.
Понятието „църква” отнесено към вярата не означава на първо място Божи дом, а организацията, която има задачата, да посредничи на хората спасението в Христос. Хората, които принадлежат към църквата, са призовани към вечно общение с Бог.
Освен това „църква” означава още сега да се има вече общение с триединния Бог, при което Той се обръща чрез слово и тайнства към вярващите, които Му поднасят преклонение и възхвала. В църквата вярващите имат общение един с друг. В центъра на църковния живот е богослужението.
Да, църквата е необходима за да бъдем Християни, защото само в нея се слуша Божието слово, получаваме тайнствата и изживяваме общение с Бог и помежду си. Тези съставни части са необходими в своята цялост, за да се получи спасение. Без църква това не е възможно за човек.
Исус Христос основа църквата. Той не остави само едно учение, а една организация за предаване на спасението, именно Неговата църква. Нейното начало е сложено от Божия Син, който дойде на земята и действа като човек сред хората: Той призова хора да Го следват като ученици, проповядва, прави чудеса, опрощава грехове, оповестява и изпрати Святия Дух.
Личността и делата на Исус Христос са основни предпоставки за съществуването на църквата.
Исус Христос е „глава” на църквата Си.
Църквата на Исус Христос има две задачи. Първата задача е спасението и вечната общност с Бог да станат достояние на хората. Втората задача е свързана с това, чрез нея хората да могат да пренасят преклонение и хвалебствия на Бог.
Да, различават се. „Едната, святата, всеобща и апостолска Църква“ на Исус Христос се разкрива по различен начин и с различен обхват в Новоапостолската църква и в другите християнски църкви.
Исус Христос основа църквата предприемайки значителни действия: Той
- събра около Себе Си ученици и ученички (срв. Марк 1, 16 и нататък),
- проповядва за Божието Царство (срв. Марк 1, 14.15),
- избра апостолите (срв. Лука 6, 12-16),
- въведе служението на Петър (срв. Матей 16, 18),
- празнува за първи път Светото Причастие (срв. Матей 26, 20-29),
- принесе жертвата Си на Разпети Петък (срв. Матей 27, 50),
- на Великден възкръсна от мъртвите (срв. Матей 28, 1 и нататък)
- даде на апостолите поръчението да оповестяват Евангелието и да кръщават в името на Отца, Сина и Святия Дух (срв. Матей 28, 19.20),
- на Петдесетница изпрати Святия Дух (срв. Деяние на апостолите 2, 1 и нататък)
Да, в Стария Завет има насоки за Църквата на Исус Христос, например:
- ковчегът: в него Ной и семейството му намериха спасение от потопа. Така и Църквата на Христос служи за спасение на грешниците (срв. 1. Петър 3, 20.21).
- десетте заповеди, които Мойсей получи на планината Синай: в тях намира израз Божията воля. Чрез Мойсей, Божият слуга, тя бе оповестена на събралия се народ на Израел. В Христовата църква Божията воля се споделя чрез проповедта на Евангелието на събрание на хора, именно на енорията.
В Новия Завет същността на Исус Христовата църква се описва с различни картини и примери. „Тялото на Христос” е една от най-важните картини за Църквата; в тази картина църквата се сравнява с едно тяло: „Защото както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат същата служба, така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг” (Римляни 12, 4.5).
С картината на Христовото тяло се имат предвид всички, които принадлежат към Исус Христос, тъй като те са кръстени, вярват в Него и Го признават за свой Господ. Както частите на едно тяло принадлежат заедно към един организъм, така кръстените принадлежат заедно на Църквата на Исус Христос.
Исус Христос има две природи. Те се отразяват и в църквата.
Когато се говори за двете природи на Исус се има предвид, че Исус Христос е едновременно истински Бог и истински човек. Това се показва с примери от живота Му: Когато възвърна живота на починалия Лазар, направи това като истински Бог (Йоан 11, 43-47). Като истински човек Той страда например от глад и жажда, както и другите хора (Йоан 4, 7).
Божията природа на Исус бе невидима, неговата човешка природа бе видима.
Така е и с църквата: Тя има една невидима страна и една видима страна. Двете страни, както и двете природи на Исус Христос, са неразривно свързани.
Невидимата страна на църквата се изживява между другото и чрез действията водещи до спасение. Те са невидими за човека и могат да се схванат само във вярата.
Примери за действията водещи до спасение са:
- когато Бог опрощава греховете,
- когато чрез Кръщението се измива първородният грях,
- когато Бог дарява дара на Святия Дух,
- когато по време на Светото Причастие се даряват тялото и кръвта на Исус,
- когато тайнствата се даряват на починалите,
- когато се извършват действия за благословия (конфирмация, полагане в сан и т.н.),
- когато Бог действа в проповедта чрез човешки слова,
- когато благословията се полага върху енорията.
Видимата страна на църквата се изживява между другото и когато хората действат в нея. Това е осезаемо и видимо - например,
- когато хората се признават за последователи на Исус Христос,
- когато се празнува богослужение,
- когато се освещава вода за Кръщението и се провежда кръщаване,
- когато сановниците освещават хляб и вино за Светото Причастие и даряват Светото Причастие,
- когато апостолите полагат ръце и провеждат Светото Запечатване,
- когато се проповядва,
- когато се казват молитви,
- когато се проявява любов към ближния.
Да; невидимата страна на Църквата на Исус Христос е съвършена. Тя отговаря на Божията природа на Исус Христос. Ние хората не можем да си представим величието, размера и съвършенството на тази църква, дори и вярващият не може да ги обхване изцяло.
Не, видимата страна на Църквата на Исус Христос не е съвършена. Защото действащите в нея не винаги са показвали Исусовата любов, милосърдие, истинност и доброта.
В църквата действат греховни хора, които правят грешки. Затова в църквата съществуват и заблуди, погрешни пътища и отклонения, които са присъщи на човечеството.
На това място видимата страна на църквата се различава фундаментално от човешката природа на Исус. Противно на видимата страна на църквата, която има недостатъци, Исус Христос бе съвършен и безгрешен и в човешката Си природа.
Христовата Църква, както във видимата, така и в невидимата си страна има тези четири характерни белези: единственост, святост, всеобщност и апостолство. Тези четири характерни белези се наричат „notae ecclesiae“ (lat.).
Църквата е една (единственост), защото има само един Бог. Църквата дава свидетелство за единството на Бога - Отца, Сина и Святия Дух, който действа в нея. Единството помежду и любовта един към друг Исус назова като познавателен белег на тези, които Му принадлежат и Го следват. Така в църквата наяве излиза същността на Бог: „Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог - в него” (1. Йоан 4, 16).
Църквата е свята, защото триединният Бог е свят. Той действа в Христовата църква чрез слово и тайнство.
Църквата е всеобща, защото Бог е тук за всички хора, за живи и за умрели. За оповестяването на Евангелието няма граници.
Църквата е апостолска, защото в нея се оповестява апостолско учение и в нея действа апостолският сан.
Четирите характерни белези на Църквата на Исус Христос - единственост, святост, всеобщност и апостолство - биват осъществени по различен начин и с различен обхват в различните християнски църковни общности.
Тези характерни белези се проявяват най-ясно там, където действат апостолите: те даряват на живите и мъртвите трите тайнства и проповядват Божието слово, обръщайки най-голямо внимание на скорошното пришествие на Христос. Тук е издигнато спасителното дело на Господ.
Под „Спасително дело на Господ“ най-общо се разбира спасителното дело на Исус, което е завършено. Използвайки това понятие тук се има предвид тази част на църквата, в която апостолите действат и даряват спасителните дарове, служещи за подготовката на първенците, на Христовата годеница.
В спасителното дело на Господ Исус Христос събира и подготвя чрез апостоли своята енория Годеница за скорошното Си идване отново. Днес тези задачи се изпълняват от апостолите, които действат в Новоапостолската църква.
Църквата на Исус Христос се появява за първи път на Петдесетница, когато бива излят Святият Дух. Апостол Петър проповядва и около 3 000 души приеха вярата. Те бяха кръстени и заедно с апостолите сформираха първата християнска енория. Това се случи в Йерусалим.
Първите християни „постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите” (Деянията на апостолите 2, 42). Това е от решаващо значение за Църквата на Исус Христос.
Поглед в развитието на първите енории получаваме от Новия Завет: от Деянията на апостолите и Посланията на апостолите.
От Петдесетница, когато Святият Дух беше излят, Църквата на Исус Христос се развива: в нея действаха апостоли и други сановници. Евангелието се проповядваше, даряваха се тайнствата.
Навсякъде в Римската империя възникваха енории, християнството се разпространяваше всред евреи и езичници.
По времето на първите християни Римската империя бе доминиращата сила в света. Тя обхващала цялото Средиземноморие, включително Близкия Изток. За разпространението на Евангелието Римската империя имала голямо предимство, защото разполагала с добри пътища за придвижване и единен общ език – гръцки, а по-късно латински.
Изпълнявайки поръчителната мисия, която Исус Христос им даде - да учат и да кръщават всички народи - апостолите действаха в различни области. Апостолите Петър и Яков оповестяваха Евангелието предимно всред евреите, апостол Павел и Варнава пътуваха в езическите страни на Средиземноморието. Евангелието бе разпространено в страни на Азия и Африка, енории възникнаха в селища на днешните Египет, Турция, Гърция, Италия, Либия, Македония, Сирия и Кипър.
Служейки на Христос, апостолите поеха върху себе си неволи, перипетии и страдания. Във 2. Коринтяни 11, 25-28 апостол Павел описва своите преживявания: „Три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и голота; и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всички църкви.”
Заради преследвания много вярващи избягаха от Йерусалим (срв. Деянията на апостолите 8, 1; 11, 19). В новото си обкръжение те също запознаваха хората с християнската вяра и оповестяваха словото на Господ, като например Филип в столицата на Самария.
„Мисия“ идва от латинския език и означава „изпращане”, „поръчение”. Понятието се използва когато нехристияни биват спечелвани за християнската вяра, за Евангелието.
В Светото Писание има само малко отправни точки. От текстове извън Библията става ясно, че много апостоли умрели като мъченици. Най-дълго от всички апостоли живя и действа Йоан. След разрушаването на Йерусалим (в 70 г. след Христа) той се задържа в Мала Азия и действа предимно в църквата в Ефес.
„Мъченик“ идва от гръцката дума „martys“, която означава „свидетел”. Като „мъченици” („кръвни свидетели”) се наричат хора, които поради вярата си страдат или дори изтърпяват насилствена смърт. Пример за това е дякон Стефан, който бе убит с камъни, защото изповяда Исус Христос. За убийството му с камъни се съобщава в Деянията на апостолите 7.
След смъртта на първите апостоли санът на който Исус предаде даряването на тайнствата, опрощаването на греховете и оповестяването на Евангелието, вече не бе зает. Така даровете на Святия Дух вече не можеха да се даряват. От апостолския сан също така не можеше да произлязат други санове. Евангелието все пак продължаваше да се разпространява. Вярващи хора предаваха Евангелието и християнските ценности.
В езическите страни членовете на първите християнски енории били преследвани, защото не се прекланяли пред боговете, в които се вярвало там. Християните били обвинявани и за несполучлива реколта, земетресения или наводнения - което отново и отново било причина да ги преследват. Римските императори се опитвали да изкоренят християнството: първите преследвания започнали през 64 г. след Христа в Рим от император Нерон.
Да, дори и след смъртта на първите апостоли и въпреки преследванията на християните, църквата растеше. Хората, които вярваха в Исус Христос и Го признаваха за своя Господ, получаваха тайнството на Светото водно кръщение. Така те биваха включвани в Христовото тяло. По този начин Църквата на Исус Христос се разпространяваше в целия свят.
Скорошното идване отново на Христос постепенно отстъпваше на заден план в проповедите. Вярата в живота и действието на Божия Син, в неговите смърт и възкресение все пак се поддържаха живи.
Подтикнати от Святия Дух староцърковните изповедания били установени писмено. На църковни събори учението за триединния Бог и за двете природи на Исус Христос било формулирано и обяснено като обвързващо за християнската вяра.
След като апостолите на първото апостолическо време вече бяха мъртви, нямаше повече носители на апостолския сан. Апостолският сан обаче продължаваше да съществува непроменен. През 1832 г. Бог отново зае този сан.
Вярващи от различни вероизповедания в Англия, Шотландия и Германия се молиха и надяваха на това, Святият Дух отново да действа със сила, както по времето на първите апостоли. С това бе свързано и очакването Бог отново да изпрати апостоли.
В края на краищата през 1832 г. в Лондон Святия Дух призова в апостолски сан един вярващ мъж, Джон Бейт Кардейл, който бе определен като апостол от Хенри Друмонд. На Коледа през 1832 г. Джон Бейт Кардейл предприе първото си полагане в сан като апостол.
С подновеното призоваване на апостоли отново имаше носители на апостолския сан в Църквата на Христос. Санът, който е упълномощен да дарява всички тайнства, който държи будна сигурността за идването отново на Христос и който служи за подготовката на енорията Годеница за това събитие, отново бе зает, подобно на времето на основаването на Христовата църква: Даровете на Святия Дух отново бяха дарявани. Отново се оповестяваше чрез апостоли и опрощението на греховете. Отново имаше и полагания в сан.
Исус Христос управлява своята църква. За тази цел Той си служи с апостолите. Апостолският сан е първоначалният сан на църквата. Това е единственият сан, който самият Исус даде. Най-важните задачи на апостолите са проповядването на Евангелието в целия свят, оповестяването на опрощението на греховете, даряването на тайнствата за живи и мъртви, полагането в сан на сановници. Така, чрез действието на апостолите, енорията Годеница се събира и се подготвя за идването отново на Христос.
Понастоящем апостоли действат в Новоапостолската църква. Апостолският сан обаче не е даден само за Новоапостолската Църква, а за цялата Църква на Исус Христос. Апостолският сан има поръчението да действа навътре във всички части на църквата.
Апостолите са пратени сред всички народи, те изпълняват това поръчение, основавайки енории във всички страни по земята и водейки вярващите към Исус Христос.
Даряването на всички тайнства - Свето Водно Кръщение, Свето Причастие, Свето Запечатване - е поверено на апостолския сан. Апостолите даряват тайнствата също и на починалите.
Светото Запечатване се дарява единствено от апостоли.
В Новоапостолската църква Светото Причастие и Светото Водно Кръщение се даряват по поръчение на апостолите и от свещенически сановници.
Светото Водно Кръщение е поверено на цялата Христова църква: навсякъде, където в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух се извършва кръщение с вода, вярващите хора биват въведени в Църквата на Исус Христос.
При пришествието на Христос една част от Църквата, енорията Годеница (първенците), ще бъде грабната и отведена на небето. Тя ще изживее с Исус Христос „сватбата” в небето (срв. Откровението на Йоан 19, 6.7).
Другата част от църквата ще остане на земята и ще трябва да се доказва в притесненията, които ще се насочат към останалите на земята християни (срв. Откровението на Йоан 12).
„Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила” (Откровението на Йоан 19, 6.7).
„След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус” (Откровението на Йоан 12,13.17).
Към Църквата на Исус Христос спадат хората, които вярват в Исус Христос и изповядват Божия Син като техен Господ. Те са кръстени в името на триединния Бог, Отец, Син и Свят Дух.
Но далеч не всички кръстени вярват и изповядват. В следствие на това не всички кръстени спадат към Църквата на Исус.
Многообразието на църковните общности (деноминации) се обуславя от различните тълкувания на Евангелието както и от културните, социални и исторически различия.
Всичко, което хората творят, най-общо може да се определи като „култура”. Хората и народите се оформят различно що се отнася до културата: чрез техния начин на живот, тяхната история, опита им, религиозният и политически им произход, обичаите, ценностните представи и убеждения и т.н.
Думата „социален” идва от латинската дума „socius“ и означава „заедно, свързан, в съюз”. Използва, се когато искаме да изразим, че някой се е ориентирал към ближния, към общността и се грижи за други.
Църквата на Христос се изживява в различен обхват там, където има единственост, святост, всеобщност и апостолство.
Най-ясно Църквата на Исус Христос се разкрива там, където са налице апостолският сан, даряването на трите тайнства на живи и мъртви, както и истинното оповестяване на словото. Спасителното дело на Господ е там, където Христовата годеница се подготвя за сватбата в небето.
При идването отново на Христос една част от Църквата – енорията Годеница - ще бъде грабната и отведена на небето. Другата част на Църквата ще остане на земята и ще трябва да се доказва в антихристки притеснения. В Мирното царство Църквата ще се изяви чрез това, че посредством царското свещеничество всички хора, които някога са живели, ще бъдат запознати с Евангелието. В новото творение вовеки ще бъдат принасяни преклонения и хвалебствия на Бог.
Свързващите елементи на отделните църковни общности са кръщаването в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух, изповядването на Исус Христос и вярата в триединния Бог.
Чрез кръстените, които живеят според вярата си и изповядват Христос за свой Господ, църквата се изживява като общност на вярата, на надеждата и на любовта.