09. Животът след смъртта
Да, човекът е както физическо, така и духовно същество; той е единство от тяло, душа и дух.
Тялото на човек е смъртно, то отминава. То е взето от земята и отново ще се върне в пръстта (срв. Битие 3, 19). За разлика от тялото, душата и духът живеят и след физическата смърт, те са безсмъртни. Личността на човека - същественото, което го определя, което е изживял, усетил, вярвал и мислил – то остава и след физическата смърт.
„Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие“ (Премъдрост на Соломон 2, 23).
Има разлика между физическата и духовната смърт на човека. Физическата смърт означава край на земния живот. Когато тя е настъпила, душата и духът са напуснали тялото. Духовната смърт е разделянето на човека от Бог. Тя е следствие от греха.
Когато Библията говори за „втората” смърт (срв. Откровението на Йоан 20, 6; 21, 8), се има предвид разделянето от Бог, което ще стане след последния съд.
„Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римляни 6, 23).
В Библията със „смърт” се обозначава и противоположната на Бог сила, която заплашва и иска да унищожи физическия и духовен живот. Така в Откровението на Йоан смъртта се описва образно като лице: „И видях, и, ето, пепеляво-сив кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него” (Откровението на Йоан 6, 8).
Триединният Бог е господар над живота и смъртта. Исус Христос победи смъртта чрез възкресението Си. С това Той направи възможен достъпа на човек до вечния живот: „... Исус Христос, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и безсмъртие чрез благовестието” (2. Тимотей 1, 10).
Възкресението на Исус Христос е основа за възкресението на мъртвите. Тъй като Той възкръсна, мъртвите също ще възкръснат, „едни за вечен живот, а други - за срам и вечно презрение” (Даниил 12, 2).
„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим” (1. Коринтяни 15, 51.52).
Още в Стария Завет се загатва за продължаване на живота след физическата смърт, в Новия Завет това многократно бива засвидетелствано. Например в 1. Петър 3, 19.20 се казва: „Чрез Когото [Исус Христос] отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т.е. осем души, се избавиха чрез вода.”
Душата и духът на хората, които са починали, отиват в царството на мъртвите. Обозначаваме го и като „отвъден свят”.
Понятието „отвъден свят” се отнася до всички области, процеси и състояния, които са извън материалния свят. В по-тесен смисъл се има предвид царството на мъртвите (на еврейски: „scheol“, на гръцки: „hades“).
Не, представите за повтарящи се животи на земята (превъплъщение, реинкарнация), дали като човек, животно или растение, противоречат на Библейските свидетелства и с това на съдържанието на Евангелието. „…определено е на човеците веднъж да умрат” (Евреи 9, 27).
С понятието „прераждане“ се описват несъчетаващи се с християнското учение представи за повтарящ се живот на човек на земята, в различни образи.
Ние имаме връзка с починалите чрез възпоминание и молитви за тях.
Влизане във връзка с починалите чрез призоваване духове на мъртвите и допитване до тях е забранено от Бог и с това то е грях: „... да няма сред теб някой, ... запитвач на зли духове, … или човек, който извиква духове на мъртви. Защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа” (Второзаконие 18, 10-12).
Състоянието на душите в отвъдния свят е израз на Божията близост или отдалечеността от Бог. Душата на човек не се променя чрез неговата физическа смърт. Вяра или неверие, помирение или непомирение, любов или омраза дават облик на човек не само в този свят, но също така в отвъдното.
За това състояние се говори в притчата на Исус за богатия мъж и бедния Лазар (срв. Лука 16, 19-31), където се говори за място на приютеност и място на мъка. Починалите могат да осъзнаят състоянието си. Онези, които страдат се надяват на помощ.
В 1. Солунци 4, 16 пише за починалите, „които са мъртви в Христос.” Това са починалите, които са родени отново от вода и Дух и се оставят да бъдат подготвени за идването отново на Христос. Те спадат към Църквата на Господ и се намират в състояние на праведност пред Бог, която се придобива от милост и с вяра.
А душите на праведните са в Божията ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир“ (Премъдрост на Соломон 3, 1-3).
Да, след жертвата на Христос състоянието на душите в отвъдното може да се променя към добро.
След смъртта Си Исус Христос отива в царството на смъртта, където проповядва. Проповядването на Евангелието носи възможност за промяна за приемащия го във вяра.
Значи спасение може да се получи и след физическата смърт на човек.
Души в отвъдното, които никога не са чували за Евангелието, които не са получавали опрощение на греховете и не са получавали никакво тайнство, се намират в състояние на отдалеченост от Бог. Това състояние може да се преодолее само чрез вярата в Исус Христос и Неговата жертва, както и чрез приемането на тайнствата.
Във 2. Макавеи 12 се говори за такива, които служиха на идоли и паднаха в битка. За тях се отправяха молитви за помощ за греховното им душевно състояние. Събраха се пари, с които да се купят жертвени животни за изкупителна жертва.
Библейска отправна точка за даряването на тайнства за починалите е 1. Коринтяни 15, 29: В Коринт бяха кръщавани живи заради мъртвите. Тази практика е приета и от апостолите на новото време. Развиха се днешните богослужения за починалите.
Да, можем да се застъпваме в молитви за неспасените души и да молим Господ да им помогне. Също така можем да се молим за това душите да достигнат до вяра в Исус Христос, като са отворени и готови да приемат спасението, което Бог иска да им дари.
Тъй като мъртвите и живите в Христос образуват една общност, те ще действат в смисъла на Христос както в отвъдното, така и в земния живот, значи ще полагат застъпнически молитви.
Самото избавление обаче става само чрез Исус Христос.
Понятието „земен живот“ се отнася до всички области, процеси и състояния, които обхващат материалния свят.
Исус Христос е Господ над мъртвите и живите. Божията воля е да се помогне на всички хора (срв. 1. Тимотей 2, 4-6). Това става чрез молитвата, тайнствата и опрощаването на греховете. За това вярата в Исус Христос е крайно необходима. Това важи в еднаква степен и за мъртвите, и за живите.
Евангелието трябва да се оповестява и на починалите, и това е посочено в 1. Петър 4, 6: „Понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, така че като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.”
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3, 16).
Даряването на Светото Водно Кръщение, Светото Запечатване и Светото Причастие за починалите става чрез видимо действие, извършвано от апостолите над живи хора. При това спасението е в полза не на живите, а на починалите.
Както Христос принесе жертвата Си на земята, така и действието за спасение на починалите става чрез апостолите на земята.