08. Тайнствата
Тайнства са основоположни Божии известия за милост. Чрез тези святи действия - които се извършват от хора на хора - Бог дарява на получателя спасение.
Известие за милост: Тук понятието „известие“ не се използва в смисъл на „информация", а в смисъл на „дар”.
Тайнствата служат за това човек да получи спасение: Чрез тайнствата човек бива приет в житейска общност с Бог и остава съхранен в нея.
Приемането на трите тайнства Свето Водно Кръщение, Свето Запечатване и Свето Причастие откриват възможността човек да се съедини с Господ при идването отново на Христос.
Тайнството има четири елемента: знакът, съдържанието, даряващият, вярата.
„Знакът” е видимият елемент от тайнството. При Водното Кръщение това е водата. При Светото Причастие „знакът“ са хлябът и виното. При Светото Запечатване „знакът” е полагането на ръцете на апостола.
„Съдържанието” е действието оповестяващо спасението. При Водното Кръщение „съдържанието” е измиването на първородния грях и достигането на кръстения до Божията близост. При Светото Запечатване е приемането на дара на Святия Дух.
„Даряващ” е онзи, който предава тайнството. Апостолите даряват и трите тайнства, свещеническите сановници даряват по поръчение на своя апостол Водното Кръщение и Светото Причастие.
Човек получава тайнството за свое спасение само тогава, когато вярва в неговото действие.
Исус Христос е определил три тайнства: Свето Водно Кръщение, Свето Запечатване и Свето Причастие.
Свето Запечатване: виж въпроси 515. и сл.
Свето Причастие: виж въпроси 494. и сл.
„Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези три са съгласни” (1. Йоан 5, 7.8).
Исус Христос поверява управлението на тайнствата на апостолите.
Чрез Светото Водно Кръщение отношението на човека към Бог коренно се променя. С измиването на първородния грях кръстеният бива изведен от отдалечеността си от Бог: той достига Божията близост. Той става християнин.
Чрез своята вяра и изповядване на Христос кръстеният става част от Христовата църква.
„Първороден грях” (пра-грях) е възникналото чрез грехопадението състояние, в което човек е разделен от Бог (отдалеченост от Бог). От момента на грехопадението грехът тежи на всички хора (срв. Битие 3, 20; Псалм 51, 7; Римляни 5, 12.18.19): Следователно всеки човек е грешен още преди да може да действа и мисли.
Водата е предпоставка за живот и средство за почистване. Водата при кръщаването е външният знак за вътрешното очистване на човека.
Да, спасението на Ной в ковчега, който бил носен от водата ни насочва към водното кръщение. Също така и в седемкратното потапяне на Нееман във водите на Йордан (4. Книга на Царете 5, 1-14) може да се види символа за измиването на първородния грях при кръщаването.
„… Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т.е. осем души, се избавиха чрез вода. Тя в образа на кръщението и сега ви спасява ...” (1 Петър 3, 20.21).
Не беше необходимо Исус Христос да се кръсти, защото е безгрешен. Въпреки това Той се остави да бъде кръстен от Йоан Кръстител. По този начин Той се приравни с грешниците. С това Той показа по кой път може да се постигне праведност пред Бог (срв. Матей 3, 15).
Кръщаването на Йоан е било кръщаване за покаяние. То насочва към тайнството на Светото Водно Кръщение, което се извършва в името на триединния Бог.
След възкръсването Си Исус даде на апостолите Си мисионерската заповед: „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28, 19). Затова кръщаването спада към задачите на апостолите.
При това под „кръщаване” в Новия Завет често се разбира двойното кръщаване с вода и със Свят Дух (срв. Деянията на апостолите 8, 14 и нататък). Светото Водно Кръщение и Светото Кръщение с Дух са в тясна зависимост помежду си.
„И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули, дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаянието, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т.е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деянията на апостолите 19, 2-6).
Всеки човек може да получи Светото Водно Кръщение. Предпоставка за това е вярата в Исус Христос и Евангелието Му.
Кръщаването с вода се извършва и дарява в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух.
Водата за кръщаването се освещава в името на триединния Бог. След това кръщаващият прави с водата три пъти кръст на челото на кръщавания и казва: „Кръщавам те в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух.”
Кръщаване извършено с вода в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух („rite“) е валидно и може да разгърне действието си.
„Rite“ идва от латински език и означава „според формата”, „съответно с ритуала”.
Изказаното от Исус: „Оставете дечицата да дойдат при Мен; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство” (Марк 10, 14) показва, че Божиите благославяния трябва да са достъпни и за децата. Към това спадат и тайнствата.
В Новия Завет се удостоверява, че цели семейства са били кръщавани „И незабавно се кръсти, той и домашните му... и повярва в Бога, зарадва се с целия си дом” (Деянията на апостолите 18, 33,34, сравни също така 16, 15). Към семействата спадали децата. От това се разви християнската традиция да се кръщават и деца.
Впрочем, при кръщаването на деца упълномощените за възпитанието им настойници поемат изповеданието на вярата в Исус Христос и отговорността за възпитанието им в смисъла на Евангелието.
„А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха” (Деянията на апостолите 18, 8).
Светото Водно Кръщение означава край на живота далеч от Бог и начало на живота в Христос. То дава сили да се води борба срещу греха.
Извършеното в името на триединния Бог кръщение свързва християните един с друг. Кръстеният в Новоапостолската църква има правото за постоянно да получава Светото Причастие.
Понятието „триединен” (от латинското „trinitas“: „триединство”) се отнася до божественото триединство. Триединното кръщение означава да бъдеш кръстен в името на триединния Бог. Кръщаваният бива кръстен с така наречената „триединна формула”, тоест в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух.
Светото Водно Кръщение и Светото Запечатване са две различни тайнства. Те са в тясна връзка: Чрез приемането на двете тайнства става раждането отново от вода и Дух. При това Светото Водно Кръщение предхожда Светото Запечатване.
Възкръсналият Божи Син дава на апостолите заповедта за кръщаването (срв. Матей 28, 18-20). В Новоапостолската църква апостолите са предали пълномощието за кръщаване с вода и на свещеническите санове.
Да, даряването на Водно Кръщение е възможно и действащо във всички области на единната Църква на Христос. Водното Кръщение е първата крачка по пътя на пълното спасение. Навсякъде, където се извършва кръщаване с вода в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух кръщението е валидно. Така Водното Кръщение е поверено на Църквата. Причината за това е във Божията воля за всеобщо спасение.
Понятието „Причастие” насочва към ситуацията, в която Исус Христос дари това тайнство: Вечерта преди разпъването Му на кръста, Той празнува в общността на Своите апостоли Пасхата.
Първата Пасха израелтяните празнували по указание на Бог вечерта преди излизането си от Египет. Били заклани и приготвени здрави агнета. Към това израелтяните яли безквасен хляб. Бог повели да се празнува Пасха всяка година за възпоминание на освобождението от Египет (празник Пасха).
Светото Причастие се нарича още „евхаристия“ („благодарност”), „Пир на Господа” или „Преломяване на хляба”.
Да, има връзка: Според съобщеното в първите три евангелия Исус въведе Причастието по време на празнуването на Пасхата с апостолите Си. Както Пасхата така също и Причастието са възпоменание. При Пасхата се възпоменава освобождението на израелтяните от робството и пленничеството в Египет. Светото Причастие насочва към освобождението в един много по всеобхващащ смисъл – към освобождаването на хората от робството на греховете.
Да, в 1. Коринтяни 11, 23-26 се намира още едно свидетелство за Светото Причастие: „Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете [тази] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той“.
На тези думи се основава текстът, който се казва при освещаването на Светото Причастие.
„Освещаване“ е изваждането на хляб и вино от ежедневната употреба, свързано с очистване и прославяне. (Виж обяснението „консекрация” при въпрос 503)
Двата елемента хляб и вода са необходими за тържеството на Светото Причастие. Както хлябът, така и виното се използват за храна на човека. В Израел виното е също така символ за радост и за бъдещо изцеление.
„Символ“ идва от гръцки език и се използва обикновено за „смислова картина”, но също така за „емблема” или „знак”.
Светото Причастие е възпоминателен акт: При него се мисли за смъртта на Исус Христос като единствено по рода си и валидно за всички времена събитие. Исус Христос даде на апостолите поръчението да изказват следните слова при отбелязване на Светото Причастие: „Това правете за Мое възпоминание ...” (Лука 22, 19).
Който участва в Светото Причастие, изповядва с това вярата си в смъртта, възкресението и идването отново на Исус Христос. Който постоянства в приемането на Светото Причастие в Новоапостолската църква потвърждава също така своята вяра в действащите в настоящето апостоли на Исус. В това отношение Светото Причастие е също така изповед на вярата.
В Светото Причастие Исус Христос е в общение на първо място с апостолите, а след това и с вярващите. Празнувайки Свето Причастие вярващите имат и общение помежду си.
Да, Светото Причастие напомня за бъдещата „сватбена празнична вечеря” на небето. С това Светото Причастие насочва към края на времената.
Исус казва при въвеждането на Причастието в кръга на апостолите: „Защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство” (Лука 22, 18).
До обединението на Енорията-годеница и Исус Христос енорията изживява сърдечната общност с Господ в Светото Причастие.
При освещаването (консекрация) на хостието тялото и кръвта на Исус Христос стават настоящи (присъстващи).
Хлябът и виното не променят субстанцията си чрез освещаването, тоест хлябът и виното не се трансформират. Напротив, в хляба и виното се прибавя субстанцията на тялото и кръвта на Исус. Това събитие се обозначава като „консубстанция”
При Светото Причастие хлябът и виното не са образи или символи за тялото и кръвта Исусови, а тялото и кръвта на Исус Христос са действително присъстващи след освещаването.
„Консекрация“ произлиза от латинската дума „consecrare“, която означава „посвещавам", „освещавам”. Понятието се използва в смисъла на „посвещавам” при освещаването на хляб и вино за Светото Причастие.
„Субстанция“ идва от латинската дума „substantia“, която означава „същност”, „състояние”, наличност”. С това се назовава от какво се състои едно нещо.
Да, жертвата на Исус Христос е присъстваща в Светото Причастие. Тази жертва все пак не се повтаря, а е принесена „веднъж завинаги” (Евреи 10, 10.14).
За разлика от тайнствата Свето Водно Кръщение и Свето Запечатване, Светото Причастие се празнува на всяко богослужение, защото то запазва човека в общение с Исус Христос. Чрез него приемаме същност от същността на Исус.
Тялото и кръвта Христови остават присъстващи в осветеното хостие, докато то не достигне определения за него получател.
Опрощаването на греховете и Светото Причастие са в тясна връзка помежду си, защото и двете произлизат от жертвата на Исус Христос.
Опрощението на греховете не се постига едновременно с тайнството на Светото Причастие. Опрощението на греховете е необходимо, за да може след него достойно да се празнува Светото Причастие, в едно изчистено от грехове състояние.
Исус Христос дари Светото Причастие в кръга на апостолите и го повери на тях. Там, където действат апостоли или упълномощени от тях свещенически сановници са налице всички аспекти на Светото Причастие.
При освещаването (консекрация) на Светото Причастие се изказва един установен текст, който ни препраща към 1. Коринтяни 11, 23 и нататък и Матей 26, 26 и нататък:
„В името на Бога-Отец, Син и Свят Дух, освещавам хляб и вино за Светото Причастие и полагам върху поднесеното веднъж направената и вечно валидна жертва на Исус Христос. Защото Господ взе хляб и вино, благодари и каза: Това е Моето тяло дадено за вас. Това е Моята кръв на Новия Завет, пролята за мнозина за опрощение на греховете. Яжте и пийте! Правете това за Мое възпоменание. Защото всеки път когато ядете от този хляб и пиете от това вино, вие възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той. Амин!
Най-напред се освещават хостията. Това става като упълномощеният сановник простира ръце над отворените потири и изказва словата за освещаване.
След това сановниците и енорията получават тялото и кръвта на Исус Христос във формата на напоено с вино хостие. Подаването става с думите: „Тялото и кръвта на Исус са дадени за теб.”
Наред с вече извършеното опрощение на греховете предпоставката за достойна наслада на Светото Причастие е вярата в Исус Христос и Неговата жертва.
Светото Причастие създава сърдечна общност с Исус Христос. То предава същността и силата на Божия Син. Насладата от Светото Причастие служи освен това за единството на вярващите помежду им, защото те заедно напредват в същността на Исус Христос. Така Светото Причастие е важно средство за подготовка за идването отново на Христос.
„Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единния хляб участваме” (1. Коринтяни 10, 17).
Всички, които са кръстени в Новоапостолската Църква, които са запечатани и тези, които са приети в енорията, имат правото трайно да приемат Светото Причастие.
Кръстени според ритуала („rite“) християни могат да получат като гости Свето Причастие.
Празнуването на Светото Причастие в други църкви също съдържа важни елементи. И там с благодарност и вяра се мисли за смъртта и възкресението на Исус Христос. Новоапостолските християни трябва обаче да имат предвид, че приемайки постоянно Причастието в други църкви те всъщност изповядват тяхното учение.
Светото Запечатване е тайнство, чрез което вярващият получава Святия Дух чрез полагане на ръцете на апостол и молитва. Той става Божие чедо и бива призван за първородство.
„Запечатване” в новозаветните послания означава предаване дара на Святия Дух: „А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог” (2. Коринтяни 1, 21.22).
„В когото и вие, като чухте словото на истината, т.е. благовестието на нашето спасение, в Когото, както и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух” (Ефесяни 1, 13).
"И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4, 30).
Да, като проявление на триединния Бог, както и Отца и Сина, Святият Дух действа открай време. В Стария Завет той изпълва отделни хора, които бяха предвидени от Бог за определени задачи.
„Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден нататък” (1. Книга на Царете 16, 13).
„Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи” (Псалм 51, 12).
Да, Старият Завет дава няколко указания (напр. Йезекиил 36, 27) за това, че Божият Дух ще бъде излят върху много хора. Важно указание се намира в Йоил 2, 28.29: „ И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни” (виж също Деянията на апостолите 2, 15 и нататък.)
Да, Исус многократно предрича пред апостолите Си, че ще изпрати Святия Дух, напр.: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен” (Йоан 15, 26).
На Петдесетница в Йерусалим, когато Святият Дух бе излят върху апостолите, учениците и ученичките, обетът бива изпълнен.
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деянията на апостолите 2, 1-4).
След кръщението на Исус Святият Дух се спуска над Него. Йоан Кръстител свидетелства: „Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него” (Йоан 1, 32). Това събитие може да се окачестви като „помазване”.
„Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата си” (Йоан 6, 27).
Кръщението на Исус от Йоан Кръстител и слизането на Святия Дух върху Исус насочват към тайнствата на Светото Водно Кръщение и на Светото Запечатване.
Помазването на Исус със Святия Дух Го разкрива като месия. То насочва към тайнството на Светото Запечатване. В Деянията на апостолите 10, 37.38 също се казва: „Това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея; как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет”
Още в Стария Завет хората били посвещавани за определени задачи чрез помазване с миро. Такова помазване се дарявало на пророци, царе и свещеници. Виж също така „Месия” (=”Помазаник”), въпроси 111 и 112.
На въпроса какво трябва да правят, Апостол Петър отговоря на слушателите, присъствали на проповедта на Петдесетница: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух” (Деянията на апостолите 2, 38).
Важна насока за Запечатването се дава в Деянията на апостолите 8, 14 и нататък: „А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух. Защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.”
Според това свидетелство от Писанието Светото Запечатване е тясно свързано с апостолството. Това се потвърждава и от Деянията на апостолите 8, 18: Симон, който преди правеше магии, по-късно повярва и се кръсти (срв. Деянията на апостолите 8, 9.11 и нататък), „видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святия Дух.”
От това събитие се вижда, че тайнствата на Светото Водно Кръщение и Светото Запечатване се разграничават ясно едно от друго. Това се наблюдава и в Деянията на апостолите 19, 1-6. В Ефес учениците получиха от Йоан само кръщение на покаяние. Започвайки да вярват в Исус най-напред бяха кръстени в името на Господ Исус. След това получиха от апостолите дара на Святия Дух: „И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях.”
Тайнството на Светото Запечатване се дарява от апостоли, при което те предават на кръщавания дара на Святия Дух в името на Бога - Отец, Син и Свят Дух. При това те полагат ръце на главата на кръщавания и се молят.
Светото Запечатване предполага получаващият да вярва в триединния Бог и в пратените от Исус Христос апостоли. Преди това той трябва да е кръстен с вода в съответствие с ритуала. Той трябва да изповядва вярата си и да даде обет да следва Христос.
Свето Запечатване може да получи всеки човек, който изпълнява съответните изисквания. Тайнството се дарява както на възрастни, така и на деца. При запечатването на деца родителите или упълномощените да им дадат религиозно възпитание се признават наместо тях в изповядване на вярата. Те трябва да дадат обет да възпитават децата в новоапостолската вяра.
Двете тайнства - Свето Водно Кръщение и Свето Запечатване - заедно образуват „раждането отново от вода и Дух”. Чрез него Бог създава „новото творение” – живот от Бог.
„Исус отговори: Истина, истина ви казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство” (Йоан 3, 5).
„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново” (2. Коринтяни 5, 17).
Светото Запечатване е съставна част от раждането отново от вода и Дух. Чрез него се завършва онова, което Бог е започнал с Водното Кръщение. Обновяването на човек става чрез Бог Свят Дух, който така се изявява като творец на новото.
При Светото Запечатване човек се изпълва завинаги със Святия Дух. Бог го дарява с участие в същността Си; при това на човек се даряват Божия сила, Божи живот и Божия любов: „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух” (Римляни 5, 5).
Запечатаният е притежание на Бог; Божият Дух има постоянно жилище в Него. (срв. Римляни 8, 9).
Човекът вече е Божие чедо, той е призван за първороден: така раждането отново има настоящо въздействие в Божията синовност и бъдещо такова в първородството.
Като Божие чедо вярващият е Божи наследник и Христов сънаследник. „Детският дух”, действащ чрез Светото Запечатване в човек, се обръща в доверие към Бог с „мили Отче”.
Даде ли запечатаният пространство на Святия Дух да се разгърне, Божиите добродетели се развиват. Те се определят като „плод на Духа” (срв. Галатяни 5, 22).
„А плодът на Духа е: любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание” (Галатяни 5, 22.23).
Понятието „Божие чедо“ има различни аспекти:
- Всеки човек е Божие чедо, защото е създаден от Бог и затова може да назове Всемогъщия - „Отец”.
- В старозаветното време Бог се грижи като Отец за народа на Израел. Така Израел е наричан „Божи първороден син” (срв. Изход 4, 22.23). Значи Израел е в синовно отношение към Бог. Когато в Проповедта на планината Исус се обръща към евреите, Той също определя Бог като техен „Отец на небесата”.
- На нас християните ни е дадена молитвата „Отче наш“ и в тази молитва ние се обръщаме, изпълнени с доверие, към Бог, нашия Отец.
- Освен това под „Божия синовност” се има предвид онова отношение към Бог, което се бележи с приемането на тайнствата, вярата и ориентирането на живота според пришествието на Христос. Божията синовност се получава чрез раждането отново от вода и Дух. На родените отново им е обещано като „Божии чеда” да станат наследници на Всевишния.
„… а сте приели дух на осиновяване, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божи чада. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници на Христос” (Римляни 8, 15-17).