енория-
и областно търсене

 

Катехизъм във въпроси и отговори

10. Учението за бъдещите неща

Учението за събитията, които ще се случат в бъдеще (есхатология), се основава на Светото Писание. В Евангелията и Посланията на апостолите има много препратки към бъдещата история на спасението. Основни познания се намират в Откровението на Йоан, което говори за бъдещите неща по изобразителен начин.

Есхатология: виж обяснение към въпрос 40.

Исус Христос ще дойде отново - това е основно твърдение на Евангелието. От момента на възнасянето Му към небето апостолите оповестяват идването отново на Господ. Да бъдат взети от Него при пришествието Му е целта във вярата на новоапостолските християни.

Самият Исус Христос предсказа на апостолите Си: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14, 3).

Обетът на Исус е подкрепен и от ангели при възнесението Му към небето: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето” (Деянията на апостолите 1, 11).

Нито хората, нито ангелите, а само триединният Бог знае на кой ден и в кой час Исус Христос ще дойде отново.

Тъй като никой човек не знае кога Христос ще дойде отново, вярващият е призован да е готов за това събитие всеки един ден. Божият Син обобщава това в призива си: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ” (Матей 24, 42). Исус разяснява също така в притчи, че човек трябва да бди във вяра и да Го очаква всеки час.

Притчи за идването отново на Христос: виж въпрос 157.

„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни... И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха. А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът [иде]! Излизайте да го посрещнете! Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват... А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дойдоха и другите девици... И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа [в който Човешкият Син ще дойде]” (Матей 24, 43-51; 25, 1-30).

Обетът за идването отново на Христос играе важна роля в оповестяването на първите апостоли. Наред с жертвената смърт и възкресението на Исус той спада към най-важните съдържания на вярата им. Те бяха убедени, че Исус ще дойде отново в тяхното време: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим” (1. Коринтяни 15, 51).

Апостол Павел се обръща към църквата в Коринт с пра-християнския молитвен повик: „Мараната!”, което означава: „Господ наш иде!” или „Ела, Господи Исусе!” (срв. 1. Коринтяни 16, 22).

Призивът винаги да сме в готовност за идването отново на Христос се вижда и в Откровението на Йоан чрез думите на Господ: „Ида скоро” (Откровението на Йоан 3, 11; 22, 7.12.20).

Това, че Исус Христос ще дойде отново и ще вземе при себе си енорията Годеница е едно от основните познания в Евангелието. Самият Той е пророкувал идването Си отново (срв. Йоан 14, 3).

Енорията Годеница: виж въпроси 562. и сл.

Това, че апостолският сан е бил зает отново е знак, че скоро предстои пришествието на Христос. Очакването, че този обет на Господ ще се изпълни, е в центъра на новоапостолската вяра днес, както и надеждата на всеки поотделно лично да изживее връщането отново на Христос, грабването и отвеждането към небето при Него.

Преобразяване, грабване и отвеждане: виж въпроси 559. и сл.

Апостолите подготвят вярващите чрез слово и тайнства за идването отново на Христос. Вярващите съзнателно устройват живота си според това.

В 1. Солунци 4, 15-17 се казва: „Защото това ви казвам чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.”

В 1. Коринтяни 15, 51.52 е написано: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.”

Във Филипяни 3, 20.21 виждаме изказването: „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител - Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.”

Обобщение на казаното от апостол Павел:

При идването отново на Господ ще възкръснат най-напред мъртвите, умрели в Христос. Живите, които са се оставили да бъдат подготвяни за идването отново на Христос, ще изживеят преобразяването без да изстрадат физическата смърт.

Мъртвите и живите ще получат едно прославено тяло. Това тяло ще наподобява възкресеното тяло на Христос. Те заедно ще бъдат грабнати и отведени на небесата и така ще достигнат вечно общение с триединния Бог.

Тези събития спадат към Първото Възкресение, за което става дума в Откровението на Йоан 20, 5.6.

Възкресение: виж въпроси 574. и сл.
Възкръсналото тяло на Исус: виж въпрос 189.

„прославено“ означава „непреходно, вечно”. Различно от сегашното тяло, възкръсналото тяло не подлежи на разруха.

Надеждата на вярващия, че няма да изстрада физическата смърт почива на изказването на апостол Павел: ”Понеже в този дом и стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него [...], защото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота. А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това“ (2. Коринтяни 5, 2.4.5).

Под „жилище” апостолът има предвид прославеното тяло, което ще получат не само възкръсналите от смъртта, а също така и тези, които ще бъдат преобразени при идването отново на Христос. „Обличане” означава да се получи ново тяло без преди това да трябва да се мине през смъртта. „Да съблечем” тук е израз на „да умрем”.

Грабването при идването отново на Христос е обещано най-напред за тези, които да се родили отново от вода и Дух и които вярват в Исус Христос и Го следват. Тази група се нарича също така „енорията Годеница” или „мъжко дете” (Откровението на Йоан 12, 5).

Дали освен това Бог ще отреди милостта на грабването и на други не подлежи на човешка оценка, а е решение на Бог.

Раждане отново от вода и Дух: виж въпрос 528.

Под „грабване и отвеждане на небето“ се разбира, че с идването отново на Христос хората ще влязат директно в непосредствена общност с Бог.

Исус Христос даде на апостолите Си поръчението да подготвят Христовата църква за обединяването й с Него при идването Му отново. Във връзка с това апостол Павел пише: „Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица” (2. Коринтяни 11, 2). Образът „чиста девица” насочва към „годеницата” (Откровението на Йоан 19, 7). Кой спада към „годеницата” и ще се обедини с Исус Христос ще се покаже едва при идването Му отново.

Да - изключителен белег е, че те ежедневно чакат идването отново на Христос и упорито се молят: „Ела, Господи Исусе!” (срв. Откровението на Йоан 22, 17.20).

Да, други характерни белези на енорията Годеница са намират в Откровение 14, 1-5. Тук за описание на енорията Годеница е използвана картината от „сто четиридесет и четирите хиляди”. Числото „144.000” не бива да се разбира конкретно, то има символичен характер. Производно е на броя на дванадесетте племената на Израел. То се описва със следните картини: „Агнецът стоеше на хълма Сион и с него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. [...], които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни.”

Белязването („печат”) с името на „Агнеца” и на Отца означава, че сто четиридесетте и четири хиляди са Божия собственост.

„Непорочни”, „в устата им няма лъжа” и „следване на Агнеца” означава, че на думи и на дела се води живот според Евангелието.

Понятието „първи плодове” обозначава тези, които Христос ще вземе при идването Си отново при Себе Си: Това са тези, които най-напред ще получат всеобщо спасение.

С „Агнец” се има предвид Исус Христос: „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!” (Йоан 1, 29).

Откровението на Йоан 5, 12 показва, че закланият Агнец печели. Това означава, че униженият и разпънат на кръста Божи Син едновременно триумфира и побеждава.

Спасение: виж въпроси 243. и сл.

„Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение” (Откровението на Йоан 5, 12).

„Сватбата на Агнеца”, тоест обединението на енорията Годеница с Годеника Исус Христос ще се състои, след като Той, дошъл отново, преобрази и грабне Своята енория Годеница.

Енорията Годеница ще може да сподели Христовата прекрасност и ще бъде в непосредствена и неразривна общност с Бог.

Енорията Годеница: виж въпроси 562. и сл.

„Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея й бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца” (Откровението на Йоан 19, 6.9)

След идването отново на Христос ще започне време, в което хората и сътворението ще страдат, тъй като ще бъдат изложени на силата на сатаната. Това време се обозначава като „голямата скръб”.

Голямата скръб: виж въпроси 405., 409.

Да, по времето на „голямата скръб” ще има духовно съхранение за тези, които спадат към Църквата на Исус Христос, но не са грабнати и отведени на небето при Него.

В Откровението на Йоан те се представят чрез картината на жената, облечена със слънцето, която ражда мъжко дете. Те ще продължават да преживяват Божие съхранение и духовно обгрижване, така че вярата им да остане опазена (срв. Откровението на Йоан 12, 6).

Във времето на „голямата скръб” ще бъдат убити хора, които изповядват Христос. Тези непоколебими привърженици на Исус ще станат мъченици (на вярата).

Хората, които изповядват Христос по времето на „голямата скръб” и бъдат убити затова, ще участват в Първото Възкресение, подобно на енорията Годеница преди тях.

Първо Възкресение: виж въпроси 574. сл.

След „сватбата на Агнеца” Исус Христос ще се върне с енорията Годеница на земята и ще сложи край на времето на „голямата скръб”.

Според Откровението на Йоан 20, 1-3 сатаната и неговите последователи, враждебно настроените срещу Бог сили, ще бъдат „оковани във верига” и „хвърлени в бездната”. Значи ще им бъде отнета всяка власт. Така никой повече няма да може да бъде изкушаван от сатаната.

Когато сатаната бъде вързан бъде отнета цялата власт на враждебно настроените срещу Бог сили, ще се състои възкресението на мъчениците от „голямата скръб”. Така мъчениците ще участват в Първото Възкресение.

При Първото Възкресение ще възкръснат „мъртвите в Христос” и ще бъдат грабнати и отведени на небето заедно с живите, които спадат към енорията Годеница.

След „сватбата на небето” ще възкръснат мъчениците от „голямата скръб” и ще се присъединят към царското свещеничество.

Тези две събития се обозначават като „Първо Възкресение”: „Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.” (Откровението на Йоан 20, 6).

Грабване/ Преобразяване: виж въпроси 559. и сл.
Голяма скръб: виж въпроси 569. и сл.

След приключване на Първото Възкресение Христос ще изгради на земята Своето мирно царство и ще царува „хиляда години”. Тези „хиляда години” са символ за едно дълго, но все пак ограничено време.

Да. Сатаната ще бъде обезвластен и няма да може да изкушава вече никого, но хората все пак ще продължават да бъдат грешници и да умират, тъй като склонността към грях не е премахната. Към тях не се причисляват участвалите в Първото Възкресение.

Склонност към грях: виж въпрос 227. и обяснение
Първо Възкресение: виж въпрос 574.

По време на Христовото мирно царство Исус Христос заедно с царското свещеничеството ще проповядва Евангелието безпрепятствено. С Евангелието ще се запознаят всички живеещи на земята хора, както и всички души от областите на починалите. В края на мирното царство всички хора от всички времена ще са се запознали с Евангелието на Исус Христос.

Царско свещеничество: виж въпроси 259., 409. и 574.

В края на мирното царство сатаната ще бъде пуснат; той за последен път ще има възможност да изкуши хората. След победата на Христос над него той „ще бъде хвърлен в езерото от огън и сяра” (срв. Откровението на Йоан 20, 7-10). Тогава злото завинаги ще бъде обезвредено.

Когато злото завинаги загуби силата си, ще последва възкресението на мъртвите за съд. Тогава Исус Христос ще съди всички хора, които някога са живели. Изключени от Последния съд ще бъдат само тези, които са участвали в Първото Възкресение.

„Последният/ страшен съд“ е заключителният съд за всички хора, които не са взели участие в Първото Възкресение. Този съд се описва в Откровението на Йоан 20, 11-15.

„И мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата” (Откровението на Йоан 20, 12).

Тези, които намерят милост в последния съд, заедно с онези, които са участвали в Първото Възкресение, ще бъдат обитатели на сътвореното от Бог ново творение. Тогава всички те ще могат да бъдат във вечно общение с Бог. Другите ще останат в печалта на Божията отдалеченост.

След последния съд Бог ще постави едно ново творение на мястото на старото: „Той [Бог] ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог” (Откровението на Йоан 21, 3). С това ще се изпълни очакването, което е изказано във 2. Петър 3, 13: „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.” Това Божие царство ще бъде вечно; тогава Бог ще бъде „всичко във всичко“ (срв. 1. Коринтяни 15, 28).