енория-
и областно търсене

 

Катехизъм във въпроси и отговори

07. Санът

В общи линии под „сан” се разбира функция или официален пост, свързан с конкретна работа и отговорност. В по-широк смисъл получилите сан притежават авторитета да ръководят една общност и да взимат съответни решения.

Духовният сан е упълномощаването да се служи в Църквата на Христос чрез получените чрез полагане в сан пълномощие, благословия и осветяване. Духовният сан се упражнява чрез силата на Святия Дух.

Упълномощаване: виж обяснението към въпрос 415.
Благословия и осветяване: виж въпроси 416. и 417.
Полагане в сан: виж въпроси 462. и сл.

Произходът на духовния сан води началото си от Бог, Отец, който изпрати Исус Христос. Следователно Исус Христос е Божии пратеник. Като такъв Той е упълномощен, благословен и осветен за спасението на хората. Апостолите са пратеници на Исус Христос.

Духовният сан е винаги във връзка с Исус Христос и с пратените от Него апостоли. Следователно санът и апостолството са свързани. Там, където действа апостолският сан, съществува духовния сан.

В следствие на дейността на царе, свещеници и пророци се забелязват насоки към духовния сан още в Стария Завет: Царят управлява, свещеникът посредничи Божията благословия и пророкът оповестява Божията воля. Тези санове насочват към духовния сан.

В Исус Христос се събира всичко, което е било вложено в старозаветния сан – Той е едновременно цар, свещеник и пророк.

Духовният сан се предава от апостол по поръчение на Исус Христос. Така този, който приема сана, взема участие в пълномощието на апостола. Той трябва да се възползва от това пълномощие по поръчението на апостола. По този начин получателят на сана действа от името на апостола и го представлява в определения за сана обхват. Апостолът изпраща сановника, а изпратеният е отговорен и задължен пред изпратилия го.

Примери за действия в пълномощие:

Когато апостолът оповестява опрощението на греховете, той действа под пълномощието на Исус Христос (виж въпрос 424). Затова апостолът оповестява опрощението на греховете с думите: „Оповестявам ви радостната вест: В името на нашия Господ Исус Христос, Сина на живия Бог, са ви простени греховете.”

Когато свещеническият сановник оповестява опрощението на греховете, той действа представлявайки апостола. Затова свещеническият сановник оповестява опрощението на греховете с думите: „По поръчение на изпратилия ме апостола, ви известявам радостната вест: В името на нашия Господ Исус Христос, Сина на живия Бог, са ви простени греховете.”

Чрез полагането в сан съществуващите дарби на получаващия сана се събуждат, засилват, умножават и се посвещават на служба на Господ. Освен това чрез благословията се предават и допълнителни сили.

При полагането в сан сановникът взема участие в Божията святост - санът е свят, носителят на сана остава греховен човек. Сановникът може също така да извършва святи действия чрез силата на Святия Дух и да служи на Бог и на енорията.

Всеки кръстен е призован да служи на Господ чрез действена любов към ближния и чрез изповядване на вярата (срв. Йоан 12, 26).

Ако в Църквата на Исус Христос на отделни вярващи биват възложени определени поръчения и области на действие, които допринасят за благото на вярващите и оповестяването на Евангелието, това разбираме като „служба” Такива служби се извършват навсякъде, където кръстени изповядват вярата си в Исус Христос като техен Господ чрез слово и дело.

Службите се различават от духовния сан по това, че те могат да се извършат без полагане в сан.

Да, в Новоапостолската църква се извършват служби без полагане в сан. Към тях спадат църковните поръчения за религиозно обучение на деца и младежи, за музикално оформление на богослуженията и за посещения на болни.

Исус Христос даде на Своята църква само един сан, именно апостолския сан. Той упълномощи апостолите, благослови ги, освети ги и ги въоръжи със Святия Дух: „Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас. И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са” (Йоан 20, 21-23). На апостолите Той повери управлението на тайнствата. По този начин Неговата жертва става достояние на хората (срв. Матей 28, 19.20).

Понятието „апостолство” се използва преди всичко, когато назоваваме носителите на апостолския сан в тяхната съвкупност („апостолство” = апостолите на Исус). Свещеническите сановници и дяконите действат по поръчение на „апостолството” и приемат задачи във връзка с грижата за душите, оповестяването на словото и даряването на тайнствата.

Пълномощието на апостолите за „управление на тайнствата” означава, че апостолите на Исус Христос имат поръчението да даряват тайнствата. Дори и не всички тайнства да се даряват лично от самите апостоли, тайнствата винаги произхождат от апостолския сан (виж въпрос 424).

Действието на апостолския сан в църквата започна на Петдесетница. Самият сан обаче е даден от Исус на апостолите Му още преди това.

„И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, и да имат власт да изгонват бесове...” (Марк 3, 14.16).

„Aпостол“ означава „пратеник” и препраща към гръцката дума „apóstolos“. Апостолите са пратениците на Исус. Исус Христос свърза собственото Си изпращане непосредствено с тяхното изпращане: „Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас” (Йоан 20, 21).

Апостолите са пратени от Исус Христос, за да предават на хората принесената от Него жертва и идващото от това спасение.

След възкресението Си Исус упълномощи апостолите да оповестяват опрощението на греховете. По Негово поръчение те трябва да даряват тайнствата, да проповядват Евангелието и да подготвят вярващите за идването Му отново.

Апостолите са пратеници на Исус Христос. Те действат в Негово име. Той упълномощи апостолите да изпълняват задачите, произтичащи от Неговите санове - цар, свещеник и пророк: Те трябва да упражняват регентството Христово, да даряват Божията благословия, да оповестяват Христовото евангелие.

Авторитетът, който има апостолският сан, идва изключително от Исус Христос. Апостолският сан е в пълна зависимост от Него.

Апостолският сан се описва като „сан на Новия Завет”, „сан на Духа”, „сан на правдата”, „сан на примирението”, „сан на Словото”.

С това обозначение, препращащо към 2. Коринтяни 3, 6, се предприема разграничение от Стария Завет, в който бе валиден Мойсеевият закон ограничен в действие върху народа на Израел. Решаващо в Новия Завет е посланието за Божията милост, Евангелието, което се оповестява от носителите на апостолския сан. Санът на Новия Завет действа при това сред всички народи.

„Санът на Духа” е “служението на Духа” (2. Коринтяни 3, 8). Чрез приемането на дара на Святия Дух кръстеният с вода бива дарен с Божията синовност и предпоставката за първородство.

Като „първородство“ се определят „първите” в своята общност. Картината на „първенците” препраща към Откровението на Йоан 14, 4. С това се отбелязват тези, които Исус Христос ще вземе при себе си при идването Си отново. Те се идентифицират с „енорията Годеница”, виж въпроси 562 и сл.

Апостолският сан насочва вниманието към това, че човек е грешник и се нуждае от Божиите дарове. Вярата в Исус Христос и приемането на жертвата Му водят към правдата, която важи пред Бог. Следователно апостолският сан е „служение на онова, което докарва правда” (2. Коринтяни 3, 9).

Апостолският сан, „който проповядва примирение” (2. Коринтяни 5, 18.19), подканя към разкаяние и дава възможност на вярващия да участва в Христовата жертва при опрощаването на греховете и празнуване на Светото Причастие. „Примирението” има за цел възстановяването на несмущаващо отношение между човек и Бог, както и между хората помежду им.

В Йоан 1, 1-14 Божия син се определя като „слово” (Logos). Чрез това „слово” е създадено всичко.

Апостолският сан участва в „словото”, защото Господ (Logos) му е дал и поръчението да поучава другите. В този смисъл трябва да се разбира и Деянията на апостолите 6, 4: „А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.”

Слово („Logos“): виж въпрос 101.

Апостолите се определят още като

  • „Посланици на Христос“: Изказването: „И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява[...]” (2. Коринтяни 5, 20) изразява, че Исус Христос действа чрез апостолите в Църквата Си.
  • „Настойници на Божиите тайни”: Един „настойник” (1. Коринтяни 4, 1) е отговорен за „дома”, именно енорията. В нея апостолите внимават за това оповестяването на Евангелието да става по съответния начин и тайнствата да се даряват в смисъла на Исус Христос. Апостолите полагат в сан сановниците и се грижат за реда в енорията.

Друг важен характерен белег на апостолския сан е да подготвя вярващите в идването отново на Христос (2. Коринтяни 11, 2).

Самият Исус Христос изпрати апостолите. От кръга на учениците Си Той избра дванадесет мъже, които постави за апостоли (срв. Марк 3, 13-19). За тях важат думите Му:

  • „Който приеме вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, Който Ме е пратил” (Матей 10, 40).
  • „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святият Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.” (Матей 28, 19.20).

Първите апостоли се казват: Симон, наречен „Петър”, Андрей, Яков, Йоан Зеведеев, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец, Юда Искариотски (срв. Матей 10, 2.4). Тези апостоли се наричат „Дванадесетте”, дори и след предателството на Юда Искариотски.

Да, освен Дванадесетте Новият Завет назовава още: Матия (срв. Деянията на апостолите 1, 15-26), Варнава (срв. Деянията на апостолите 13, 1-4; 14, 4.14), Павел (срв. 1. Коринтяни 9, 1-16; 2. Коринтяни 11) и Яков, Господния брат (срв.Галатяни 1, 19; 2, 9). Също така Сила и Тимотей се назовават като апостоли (срв. 1. Солунци 1, 1; 2, 7), още Андроник и Юний (срв. Римляни 16, 7).

Прави впечатление, че единствено при Матия, като предпоставка за призоваването му за апостол, се изисква да е бил свидетел на дейността на Исус (Деянията на апостолите 1, 21.22).

Да, в присъствието на останалите апостоли Исус Христос даде на Симон Петър едно особено пълномощно: Симон бе означен като „скала” (Петър) и за него бе определено „пълномощието за ключовете”. Господ също така му повери своите „агънца и овце”, тоест грижата за енориите (срв. Йоан 21, 15-17). На него Господ каза също така думите: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра. И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22, 31.32).

Пълномощие за ключовете, сан-скала: виж разяснение и въпроси 457. и 458.

„Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият” (Матей 16, 18).

Първенството на апостол Петър след възнесението на Господ се изрази в това, че

  • по негово разпореждане Юда Искариотски бе заменен в кръга на апостолите с Матия (Деянията на апостолите 1, 15-26);
  • той държа проповедта на Петдесетница (срв. Деянията на апостолите 2, 14);
  • на него Господ разкри, че и за езичниците е предназначено спасението в Христос (срв. Деянията на апостолите 10).

Най-подробно за дейността на апостолите съобщава Лука в Деянията на апостолите. Така в Деянията на апостолите 11, 1-18 и 15, 1-29 се чете за събори под ръководството на апостолите, на които между другото се постановява, че вярващи езичници също така могат да принадлежат към Христовата енория. Апостолите вземат следователно решения, които имат простиращо се надалеч значение за християнските енории.

От Деянията на апостолите 8, 15-18 става ясно, че даряването дара на Святия Дух е свързано с апостолския сан: Филип проповядваше в Самария и кръщаваше вярващите с вода. Апостолите чуха за това и им пратиха Петър и Йоан. Те се „помолиха за тях, за да приемат Святия Дух; защото Той не беше слязъл още на нито един от тях, а само бяха кръстени в името на Исус Христос”.

Това се подчертава чрез Деянията на апостолите 19, 6: „И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях."

Важна задача на апостолите беше да оповестяват Исус Христос, който действаше сред тях, умря и възкръсна от мъртвите (срв. Деянията на апостолите 13, 26-41; 17, 1-4). Те се бориха против лъжеучения, в които това се отричаше (срв. 1. Коринтяни 15, 3-8; 1.Йоан 4, 1-6).

Апостолите очакваха идването отново на Христос през тяхното време, когато бяха живи и подготвяха вярващите за това (срв. 1. Солунци 4, 14-18). Чрез това се показва, че в същността на апостолския сан лежи оповестяване идването на Христос и подготовката на енориите за това.

От Петдесетница апостолите почнаха да изпълняват поръчението си и да проповядват Евангелието. Съвсем скоро се установи, че те се нуждаят от помощници: Седем мъже бяха избрани за това. Те бяха благословени за своята служба от апостолите чрез молитва и полагане на ръце върху тях. Тези седем мъже се определят като първите дякони.

„Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.” (Деянията на апостолите 6, 6).

От този начин на действие следва, че полагането на ръце и молитва от апостол са необходими за полагането в сан.

Да. Апостолите и другите вярващи основаха нови енории, където бяха нужни санове, които да се грижат за душите. Апостолите поставиха за това енорийски настоятели, които се обозначиха като „епископи” или „старейшини”. Освен това в началното време в християнските енории действаха пророци, благовестители, пастири, учители (срв. Ефесяни 4, 11).

След смъртта на първите апостоли се обособиха служби с различни задачи и обозначения. Чрез тях се полагаха грижи за душите на членовете на енориите.

Служби: виж въпрос 418. и сл.

Въпреки смъртта на апостолите апостолският сан продължи да съществува. Той бе дарен от Исус Христос за църквата Му. Дори във време, когато на земята липсваха носители на този сан, създаденият от Него сан продължи да съществува.

Апостолите трябва да бъдат Христови свидетели до „свършека на века“ (срв. Матей 28, 19.20). За да се изпълни това всеобхватно поръчение, имайки предвид Неговото пришествие, Исус Христос изпраща и днес апостоли.

„Свършека на века“: В гръцкия основен текст, в Матей 28, 20 е написано понятието „Äon“, като се има предвид епоха, дълго време или също така „край на времето на света”. В Деянията на апостолите 1, 8 става въпрос за „края на земята”; което е в географски смисъл.

Според извънбиблейски данни последен от прахристиянските апостоли към края на първото столетие умира Йоан. Така до възобновеното заемане на апостолския сан през 19 в. дейността на апостолите беше прекъсната.

Възобновено заемане на апостолския сан: виж въпроси 400., 603.

Прекъсването на дейността на апостолите е по Божията воля; за хората това остава една тайна.

Въпреки това и през времето без апостоли Святият Дух действаше и се грижеше за съхранението и разкриването на Евангелието.

По Божията воля апостолският сан бива отново персонално зает, когато настъпи времето за окончателното събиране и подготовка на енорията Годеница за идването отново на Христос. От 1832 г. отново има носители на апостолския сан.

Енорията Годеница: виж въпроси 562. и сл.

Под „персонално заемане“ на апостолския сан се разбира, че има носители на апостолския сан. Те са призовани за този сан и го упражняват в смисъла и духа на Исус Христос.

Не, поради същото духовно упълномощаване не съществува разлика нито в поръчението, нито в действието; тъй като апостолският сан е дарен от Исус Христос за Неговата Църква един път завинаги.

Божие спасително дело / Спасително дело на Господ: виж обяснение към въпрос 386.

В Новоапостолската църква има три сановни нива с различни духовни пълномощия: апостоли, свещенически сановници и дякони.

  • Към сановно ниво апостоли спадат: главен апостол, районен апостол и апостол.
  • Към сановно ниво свещенически санове спадат: епископ, районен старейшина, районен евангелист, пастир, енорийски евангелист и свещеник.
  • Към сановно ниво дякони спадат: дякони.
Упълномощаване / Пълномощно: виж въпроси 412., 415. и обяснение към въпрос 415.

Исус Христос възложи на апостолите поръчението „да връзват и да развързват” (Матей 18, 18), тоест да обявят нещо за разрешено или за забранено. По този начин се установява учението и се оформя реда в енориите.

По примера на Исус апостолите са слуги (срв. Йоан 13, 15). Те не господстват над вярата в енорията, а са помощници на радостта (2. Коринтяни 1, 24) и трябва да са пример за енорията при последованието на Христа. (ср. 1. Коринтяни 11, 1).

Авторитетът на апостолския сан произтича от призоваването на апостолите от Исус Христос и от пълномощията, които Господ е положил в този сан. Значението на сана става очевидно в първосвещеническата молитва на Исус: „Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света; и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Йоан 17, 18.19).

Дейността на апостолите е насочена към това да се изгради спасителното дело на Господ и да се доведе до завършване. Към това спада даряването на тайнствата да става според волята на Исус Христос. Апостолите внимават Евангелието да се проповядва неподправено и в енорията да има ред, който да е богоугоден.

Освен това апостолите трябва да подготвят годеническата енория за пришествието на Господ чрез проповядване на Евангелието, оповестяване опрощението на греховете, кръщаването с вода и Свят Дух, както и чрез Светото Причастие

Спасително дело на Господ: виж обяснение към въпрос 386.

Да, апостолският сан е даден за цялата Христова църква. Той има задачата да предложи на всички хора спасението в Исус Христос. Апостол Павел описва своето поръчение като апостол така: „Защото така ни заповяда Господ, като каза: Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш спасение до края на земята” (Деянията на апостолите 13, 47).

Спасението е възможно само чрез Божия Син. Посредничеството на спасението до пришествието на Христос става чрез апостолите посредством словото и тайнствата.

Основа за сана на главния апостол е поръчението, което Исус даде при полагането на служението на Петър. Исус каза на Симон Петър: „Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей 16, 18.19).

„Служeние на Петър“ е основополагащата служба, която Исус Христос възложи на апостол Петър. Към служението на Петър спада грижата за тези, които принадлежат на Христовата църква, според поръчението на възкръсналия Исус към Петър: „Паси Моите агънца! Паси Моите овце!” Към службата на Петър спада също така „пълномощието за ключовете"; виж въпрос 459.

Исус окачестви апостол Симон като „скала”, върху която Той ще съгради Църквата Си. С това Синът Божи създава една неразривна връзка между сана на Петър - „сан-скала“ - и Христовата църква. Днес главният апостол заема този „сан-скала”.

„Петър“ е на гръцки „petros“ (Πέτρος) = ”скала”, “канара”. Скалата олицетворява твърдост, непоклатимост, стабилност, които Господ Исус използва също така в Проповедта на планината (срв. Матей 7, 24.25).

Главният апостол съхранява единството между апостолите. Той подсилва апостолите (срв. Лука 22, 32) и „пасе” Христовото стадо (срв. Йоан 21, 15-17): Той бди над това Евангелието да се оповестява неподправено. Чрез Святия Дух той разкрива познания и връзки в учението на църквата и отговаря за тяхното единно разпространение. Освен това той установява църковния ред.

Всички тези задачи съставят „пълномощието за ключовете” на сана на главния апостол.

Главният апостол полага в сан апостолите. Заедно с тях той ръководи църквата.

„И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното учение, да бъдат всички едно” (Йоан 17, 20.21).

„Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей 16, 19).

Извън задачите, които има всеки апостол, районният апостол носи отговорността да осигурява грижата за душите и обезпечаването на енориите в един определен работен район („област на районния апостол”). Освен това той е отговорен за духовното „снаряжение“ на сановниците.

„Духовното снаряжение“ към един сан означава някой да получи сановнически сили и Божията благословия, за да може да упражнява съдържащото се в сана пълномощно за служба като дякон или свещеник в смисъла на този, който го е изпратил. Освен това духовното снаряжение показва, че сановниците биват упътвани и подсилвани за изпълнение на задачите си.

Излъчването за духовен сан не е по волята на човек, а се основава на Божията воля. Задача на апостола е да разпознае Божията воля и да действа спрямо нея.

Под „ординация” разбираме полагане в духовен сан. Това не е тайнство, а действие носещо благословия.

Тайнство: виж въпроси 472. и сл.
Действие за благословия: виж въпроси 660. и сл.

Полагането в сан се извършва от апостол в името на триединния Бог чрез полагане на ръце и молитва. Сановникът може да изпълнява задачите си само в тясна връзка с апостолския сан.

При полагането в сан се предава Божията благословия. Призованият получава необходимото за своя сан освещаване. От сана на апостола се предава сановническата способност и се възлага съдържащото се в сана пълномощно, било то за служба на дякон или свещеник, или за служба на апостол. Сановникът получава поръчението да упражнява сана според определената рамка.

Освещаване: виж въпрос 417.

Приемащият сан дава пред апостола обет към Бог да Му бъде верен, да следва Христос и да е покорен във вярата.

Който носи духовен сан трябва да отговори на определени очаквания както в начина си на живот, така и в духовните си способности. Към това спадат познания в учението, твърда вяра, осъзнаване на мисията, сила за носене, дискретност, честност, жертвоготовност и смирение. Сановникът трябва във всичко да се равнява по примера на Исус.

За да могат получените дарове да се разгърнат за благото на енорията сановникът трябва на дело да приложи това, което му е било поверено с благословията и освещаването при полагането в сан.

Призованият в духовен сан осъзнава, че той е служител и инструмент в Божията ръка.

Поръчението да се изпълнява един сан завършва с пенсионирането; сановникът обаче запазва сана. При връщане на сана или освобождаване от сан, той загубва сана.

Всеки сановник има задачата да оповестява Христовото Евангелие и да се застъпва за него. Той се грижи за душите на поверените му членове в енориите и подпомага вярата им. Като грижещ се за душите той споделя техните лични нужди и ги придружава в тежки моменти от ежедневието им.

Грижа за душите: виж въпроси 688. и сл.

Свещеническите сановници са получили поръчението и пълномощното да даряват Водното кръщение, да оповестяват опрощението на греховете и да освещават и даряват Светото Причастие. Към задачите им спадат още провеждането на богослужения, на действия носещи благословия и траурни церемонии, както и грижата за душите на членовете на енорията.

Водно кръщение: виж въпроси 404., 481. и сл.
Опрощение на греховете: виж въпроси 507., 629., 644. и сл.
Свето Причастие: виж въпроси 494. и сл.
Действие за благословия: виж въпроси 660. и сл.
Траурна церемония: виж въпроси 685. и сл.

Помощта на дякона в енорията е многообразна. Негова задача е също така да подкрепя свещениците в обгрижването на душите. Дяконите могат да участват и в оповестяването на словото по време на богослужението.

Възлагане на поръчение е предаването на една определена задача. Възложеното поръчение може да бъде ограничено във времето и мястото.

Под възлагане на поръчение във връзка с духовен сан се разбира упълномощаването като енорийски настоятел, районен настоятел, помощник на районния апостол, помощник на главния апостол. Едно такова пълномощно не се равнява на полагане в сан. То не е свързано с времето на сановническата дейност, а може да завърши по-рано; най-късно възложеното поръчение завършва с пенсионирането на сановника.

Поръчения, които са независими от духовния сан, се възлагат както на сестри, така и на братя за изпълнението на различни задачи в енориите и районите.