Светото Писание – Библията – е сборник от писания за Божието дело, Неговите обети и заповеди. То се състои от Стария Завет и Новия Завет. Светото Писание дава свидетелство за Божиите откровения, но не е пълен и цялостен списък на всички Божии дела. Бог е направил така, че да остане съхранено онова, което е важно за спасението на хората.
Автор на Светото Писание е Бог. Хора, подтикнати (вдъхновени) от Святият Дух, са записали онова, което Бог е разкрил. Относно формата и изказа - Библейските книги носят отпечатъка на съответните съставители и техните представи за света, както и на опита им спрямо времето, в което са живели. „Вдъхновяване“ означава в превод „внушение, вдъхване”. Божие вдъхновение означава Святият Дух да подтикне човек към нещо, да му предаде нещо.
В Новоапостолската Църква Апокрифите се разглеждат по същия начин както другите старозаветни писания.
Учението на Новоапостолската Църква се базира на Светото Писание. Стихове от Светото Писание са също така основа за проповедта по време на богослуженията.
Бог е духовно, съвършено, напълно независимо същество. Той е вечен, без начало и край. Единият Бог е Отец, Син и Свят Дух. Когато се говори за „Отец, Син и Свят Дух”, се нямат предвид трима богове, а три лица (проявления), които са единият Бог.
Богослужението е действие на Бог върху човека. Едновременно с това е дело на човека за Бог. На богослужението хората се събират, за да се преклонят заедно на Бог, да Го възхвалят и да Му благодарят. Те се събират също така, за да чуят Божието слово и да приемат тайнствата. Така богослужението е среща на Бог и човек. На богослужението енорията възприема присъствието на триединния Бог и изживява как Бог й служи в любов.
За първите християни в Йерусалим се свидетелства: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите” (Деянията на апостолите 2,42). От тук произхождат основните елементи на богослужението: учението на апостолите, общението, преломяването на хляба и молитвата.
Бракът е съвместен живот на мъж и жена, които Бог поставя под Своята благословия. Той поставя основата на семейството. То е основано на публично обещание за вярност, което двамата брачни партньори са дали доброволно. Взаимна любов и вярност са абсолютно необходими за сполуката на брака.
Многобрачието (полигамен брак) не се съвместява с християнското учение и традиция.