Под „ординация” разбираме полагане в духовен сан. Това не е тайнство, а действие, носещо благословия. При полагането в сан се предава Божията благословия. Призованият получава необходимото за своя сан освещаване. От сана на апостола се предава сановническата способност и се възлага съдържащото се в сана пълномощно, било то за служба на дякон или свещеник, или за служба на апостол. Сановникът получава поръчението да упражнява сана в определена рамка.
На богослужението „Отче наш” се изказва според Евангелието на Матей:
„Отче Наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; Да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до векове. Амин.“
Новоапостолската църква и нейните членове уважават религиозните активности на другите хора и не се изказва с неуважение за други религии и религиозни общности. Те се стараят да имат добро, мирно отношение, базиращо се на взаимен респект. Църквата отхвърля всякакъв вид религиозен фанатизъм.
В диалог с други християнски църкви - независимо от различните становища в учението - се подчертава общото в християнската вяра.