Причастие | Свето Причастие
Светото Причастие е възпоменателен акт: При него се мисли за смъртта на Исус Христос като единствено по рода си и валидно за всички времена събитие. Който участва в Светото Причастие, изповядва с това вярата си в смъртта, възкресението и идването отново на Исус Христос. Който постоянства в приемането но Светото Причастие в Новоапостолската църква, потвърждава също така своята вяра в действащите в настоящето апостоли на Исус. В това отношение Светото Причастие е също така изповед на вярата. В Светото Причастие Исус Христос е в общение на първо място с апостолите, а след това и с вярващите. Празнувайки Свето Причастие, вярващите имат и общение помежду си.
При освещаването (консекрация) на хостието, тялото и кръвта на Исус Христос стават настоящи, присъстващи. Хлябът и виното не променят субстанцията си чрез освещаването, тоест хлябът и виното не се трансформират. Напротив, в хляба и виното се прибавя субстанцията на тялото и кръвта на Исус. Това събитие се обозначава като „консубстанция”. При Светото Причастие хлябът и виното не са образи или символи за тялото и кръвта Исусови, а тялото и кръвта на Исус Христос са действително присъстващи след освещаването.
Първороден грях
Първороден грях (пра-грях) е възникналото чрез грехопадението състояние, в което човек е разделен от Бог (отдалеченост от Бог). От момента на грехопадението грехът тежи на всички хора (срв. Битие 3,20; Псалм 51,7; Римляни 5,12.18.19): Следователно всеки човек е грешен още преди да може да действа и мисли.
Пости
Новоапостолската църква няма разпоредби относно пости в определени дни или случаи и по този начин попада в традицията на реформацията. Дали някой пости или не, е оставено на личната му преценка. Спасението се постигат единствено чрез благодатта от заслугите на Исус Христос.
Празници
В Новоапостолската Църква се празнуват следните празници: Бъдни вечер (Коледа), Връбница (Цветница), Разпети Петък, Великден, Възнесение Христово, Петдесетница и Жътвена благодарност.
Прераждане
С понятието „прераждане“ се описват несъчетаващи се с християнското учение представи за повтарящ се живот на човек на земята, в различни образи.
Прекъсване на бременност
Новоапостолската църква е застъпник за живота. Дори и оплодената яйцеклетка е индивидуален живот, който има право на закрила. Новоапостолската църква отхвърля абортите, защото те са в разрез с петата заповед. Свързаната с това нарушение вина спрямо Бога, може да бъде много различна в зависимост от обстоятелствата. Дори и да има човешки разбираеми причини за прекъсване на бременността, гледната точка на църквата също трябва да е от специално значение, поради обхвата на решението.
Майки или двойки, конфронтирани с медицинските, лични и теоложки аспекти по темата, могат да разчитат на това, че църквата уважава решението им за или против аборт и ги подкрепя безпристрастно.
Позиция спрямо държавата
Новоапостолската Църква държи на открити и конструктивни отношения с правителствата и властите. Политически тя е неутрална. В своите действия Новоапостолската църква се придържа към законите на съответната страна, имайки предвид Римляни 13, 1: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, а колкото власти има, те са определени от Бога.” Това предполага, че и държавната власт трябва да се мери с Божиите заповеди. Църквата изпълнява своите задължения, произтичащи от законите и наредбите на съответната страна. Тя същевременно очаква да бъде респектирана и призната в позицията си на църква.
Признаване на кръщението
Кръщението, дарено в други християнски общности, се признава за валидно от Новоапостолската църква, при условие че е извършено „de rite“, тоест в името на Триединния Бог и с вода.