Тялото на човек е смъртно, душата и духът са вечни. След смъртта на тялото човек продължава да живее като единство от душа и дух. Това, което представлява неговата личност, не се отменя със смъртта. След това личността му се изразява чрез душата и духа.
При възкресението на мъртвите душата и духът стават едно във възкръснало тяло.
Човешкият живот започва с оплождането и завършва с мозъчната смърт. Той трябва да бъде защитаван и не трябва да бъде предварително прекратяван. Моментът, в който душата влиза и този, в който напуска тялото, не може да бъде ясно определен. За защита и опазване на човешкия живот, църквата приема, че душата се вселява по време на оплождането и напуска тялото при мозъчна смърт.